Как дюнерът измести вурста

"Странно печиво - кръгло и шарено като торта. И очакваш нещо сладко. Но откриваш в него ...черен пипер. Ако се вгледаш по-внимателно, ще забележиш, че глазурата не е от череши и стафиди, а от чушки и маслини - това е пица", пише Ана Зегерс през 1944 г. Само десет години по-късно пицата вече е ежедневие във Федералната република. Всъщност едва в Германия пицата се превръща от нещо типично неаполитанско в нещо типично италианско. Донасят я гастарбайтерите от италианския Юг. После пък покрай пътуванията на германците тя се разпространява из цяла Италия.

Подобни истории има много, ако става дума за навлизането на чуждестранната кухня в Германия, разказва историчката Марен Мьоринг, наела се да изследва този процес. Както сочат статистическите данни - ако през 1975 г. в Германия е имало 20 000 чуждестранни заведения за хранене, десет години по-късно те са два пъти повече.

Сближаването с "чуждото" е продължителен процес

Както е известно от историята - за ФРГ 70-те години са период на промените: следвоенният растеж приключва, паралелно се налага модерното масово потребление. Криза и ново начало. И в историята на миграцията: през 1973 се слага край на масовия приток. Тези гастарбайтери, които остават в Германия, са принудени от рецесията да търсят нов поминък. И така настъпва бумът на откриването на чуждестранни заведения за хранене. Мнозина имигранти стават самостоятелни предприемачи и откриват нови работни места.

Техните блюда стават част от модерното, недиференцирано потребление. И именно то помага за сближаването с "другото", с чуждото. Освен това чуждестранните ресторантьори печелят и от обстоятелството, че германските заведения са точно толкова потърпевши от кризата, колкото и републиката като цяло. Както пише един гастро-експерт през 1974 - типичната германска кухня е подложена на атаки от две страни: "нувел кюзин" и "гастарбайтерите, които продават пици, скариди, кебапчета и всякакви други чуждестранни специалитети". При това доста успешно. А най-големите им почитатели са хората с по-скромен бюджет - студентите и новите леви.

Междувременно и "почтените" граждани все по-често намират пътя до кварталния италиански или гръцки ресторант - за да придадат повече екзотика на вечерта си. Южняците са по-жизнерадостни, имат чушки и лютивина в кръвта си. Расизмът може да бъде и сантиментален. Чуждестранната кухня не защитава от предразсъдъци.

Германците се отварят, колебанията остават

Поради това в историята на настъплението на чуждестранната кухня в Германия нерядко става дума за дискриминация и прекомерни германски изисквания. Така например до 1970 г. имигрантите трябвало да положат специален изпит, за да могат да открият ресторант. Същият този изпит важи за хората, произхождащи от държави извън Европейската икономическа общност даже до края на 70-те години. Най-напред се проучвало дали в съответния квартал има потребност от откриването на още едно, при това чуждестранно заведение.

Правилата се разхлабват едва през 1978, когато имигрантите са освободени от ведомствените рестрикции. Либерализацията е позакъсняла, въпреки това успехът на чуждестранните заведения е несъмнен. Мнозина чужденци, дошли да работят в строителството или по фабриките, се превръщат в проспериращи ресторантьори, пионери на един цял нов бранш. Както се говори - някои от първите италиански гастарбайтери дори купували зехтина от аптеките, тъй като се съмнявали, че могат да го намерят другаде с нужното качество.

Дали в крайна сметка историята на навлизането на чуждестранната кухня в Германия може да се определи като успешна? - "И да, и не", казва историчката Марен Мьоринг. "Германците стават по-отворени благодарение на миграцията. Но колебанията не отпадат". Което се отразява не на последно място в цените на чуждестранните заведения. Италианската кухня, например, е "пробила" и до най-луксозно ниво, турската продължава да е от типа "бързо хранене".

Така ли ще останат нещата? Или и дюнерът може да се превърне един ден в деликатес? Въпросът е открит. Ще трябва и в бъдеще да се гледа внимателно в чиниите на германците, за да се установи как се отнасят към мултукултурното, интеграцията и интернационализацията.

АГ, ДПА, Ди цайт, Б. Михайлова; Редактор: Е. Лилов