Връзките между ДС и Щази

Държавна сигурност и Щази установяват помежду си „топла“ връзка през буреносната за комунистическите режими в Източна Европа 1956-та с обмен на информации по проследяването на българи на територията на ГДР и за пребиваващи в НРБ източногерманци. През следващите 33 години ДС и Щази осъществяват 66 съвместни операции срещу общите врагове на двата режима – западните държави, НАТО и инакомислещите поданици на НРБ и ГДР. Щази подпомага техническата модернизация и компютъризацията на ДС, а в замяна получава широки възможности да проследява и предотвратява плановете за бягство на източногерманци, избрали за летен или зимен отдих много съмнителната в очите на шпионската империя на ГДР туристическа дестинация „България“. Изследователката в Комисията по досиетата Поли Стоева посочва, че и двете тайни ведомства употребяват в общата си документация евфемизма „търговия с хора“, когато се нагърбват да следят, предотвратяват и наказват опитите за бягство от социалистическия рай на ГДР и НРБ.

Устремът на „разведките“

Стоева е на мнение, че рязкото засилване в сътрудничеството между Щази и ДС през 60-те и 70-те години се дължи на изострянето на проблемите, довели до издигането на Берлинската стена през август 1961 г. На първо място в това сътрудничество излизат съвместните диверсии срещу стабилността и просперитета на три държави, определени от Москва, София и Източен Берлин като преки цели на Щази и ДС – Западна Германия, Гърция и Турция. Замислените от „братските“ тайни служби вредителства са от най-разнообразен характер - вербуване и „изобличаване“ на западногермански и гръцки политици като фашисти, провокации с цел засилване на военното и политическото напрежение между Гърция, Турция и Западна Германия, всяване на омраза и създаване на етническа и верска неприязън между западногерманците и работещите редом с тях турски, гръцки и югославски гастарбайтери. За целта се изработват компромати за жертвите, които се подхвърлят в средствата за масово осведомяване в капиталистическото обкръжение на ГДР и НРБ. Не е пощаден дори „големия“ приятел на НРБ и Т. Живков – баварския премиер Франц Йозеф Щраус. Срещу него двете шпионски ведомства водят особено упорита и злостна пропаганда чрез каналите си за достъп до западните медии.

Кражбите на патенти и технологии от западни фирми заемат важно място в информационния обмен между София и Източен Берлин. Щази обаче скоро разбира, че откраднатото от българските другари не си струва „братското" осведомяване. И вместо „кон за кокошка“, в Източен Берлин безцеремонно налагат принципа: „Дружбата си е дружба, ама плячката ще си плащате с твърда валута!“. Вероятно мързелът на българската „разведка“ е сред причините за високомерното отношение, което демонстрира в изказванията си за дейността на ДС един от шефовете на Щази - „генералът без лице“ Маркус Волф. Постепенно укрепват и връзките между „милицията на мисълта“ в ДС – неговото 6-то управление и занимаващият се с преследване на дисиденти в ГДР 20-ти отдел на Щази. Планират се и общи операции срещу българската секция на радио „Свободна Европа“ в Мюнхен.

Страсти в шпионското легло

Благополучната наглед връзка между „кинжалите на пролетариата“ в НРБ и ГДР сериозно се пропуква през 70-те години. Дотогава тя е била белязана от целогодишното присъствие на Щази по българските курорти и гранично-пропускателни пунктове и обилните общи трапези на разменни начала.

Поводите за ревност, нервен срив и истински гняв от страна на Щази са свързани с опитите на българската „разведка“ да се установи в Западен Берлин и скритата от Източен Берлин съвместна операция на българските и западногерманските тайни служби по обезвреждането на четирима много опасни терористи от прочутата заради убийствата и грабежите си във ФРГ левичарска групировка Фракция „Червена армия“, известна още като групата "Бадер - Майнхоф".

„Немските другари считат Западен Берлин за своя територия и са много чувствителни по въпроса за нашето присъствие. Организирането на разузнавателна дейност без тяхно знание може да доведе до много остра реакция“, предупреждават българските „разведчици“ централата на ДС в София в депеша от м. септември 1970 г. Но това, с което българските другари наистина вбесяват Щази, е безпрецедентната в периода на Студената война съвместна операция на ДС и западногерманското контраразузнаване през юни 1978 г. в България. В резултат на операцията са заловени и неутрализирани четирима изявени членове от „второто поколение“ на терористичната групировка Фракция “Червена армия”. Западногерманските антитерористи изрично предупреждават София да не разкрива пред Щази плановете за операцията. И имат добра причина за това – Тил Майер, главатарят на отморяващите в Слънчев бряг терористи, е информатор на Щази. Преди визитата си в България Майер участва в редица атентати, сред които и убийството на виден индустриалец. Сътрудничеството му с Щази е възнаградено с предоставеното му убежище в Дрезден, твърди професор Йордан Баев от Военната академия в София.

Последна рекапитулация

През последното десетилетие преди падането на Берлинската стена и комунизма в сътрудничеството между Щази и ДС доминират така наречените „активни мероприятия“, свързани с „изобличаване“ и дискредитиране на нелицеприятни за режимите в двете страни хора и организации. ДС иска от Щази например информация за журналистката Клеър Стърлинг, както и за други известни публични личности, които свързват тайните служби на НРБ с атентата срещу папа Йоан-Павел Втори през 1981 г. Шест седмици преди падането на Берлинската стена ДС и Щази правят последната рекапитулация на постигнатото в хода на дългогодишното им сътрудничество и плановете за развитието му през новата 1990 г. Затъналото до гуша в т. нар. Възродителен процес ДС моли Щази да помогне в дискредитирането на Турция посредством раздухване на темите за арменския геноцид и за кюрдския проблем в западната преса.