"Как да не помогнеш на бежанците!"

Всеки ден Вангелис Кисамитакис идва на площад Виктория - атинската сборна точка на бежанци от цял свят, където раздава храна на нуждаещите се. Днес има топла супа, която е сготвил сам. Донесъл е тенджерата с автобуса. От квартал Панкрати до тук пенсионерът пътува близо половин час.

Той знае много добре, че не може да нахрани всички, нито пък да им помогне кой знае колко. "Аз съм вярващ християнин. Синът ми е безработен. А внучката ми живее в мизерни условия. Знам какво е да си в нужда. Затова ми е мъчно за хората на площад Виктория. Как да не им помогнеш!", споделя Кисамитакис. Преди да се пенсионира той е работил в строителството. Бил е и водопроводчик, а и чистач по улиците. През 1950-те години е работил и в Германия. Пристигнал като гастарбайтер в Дюселдорф, но след тежка трудова злополука се върнал в родината си.

"След злополуката имах право на социални помощи. Но не можех да си представя такъв живот. Не исках да стоя в Германия без да работя", казва той. Днес Кисамитакис получава пенсия от 700 евро - не особено голяма сума за живот в Атина. Въпреки това пенсионерът не иска да бъде в тежест на никого. Дори и когато му взимат интервюта, държи той да плати кафето.

Пристанището като временен бежански лагер

И пътническият терминал на пристанището в Пирея е заприличал на временен бежански приют. Тук, подобно на атинския площад Виктория, са се струпали хиляди бежанци. Цели семейства спят направо на земята. Няма достатъчно санитарни възли и в халето се носи неприятна миризма. През деня мъжете се разхождат по пристана, а децата играят футбол.

И на това място възрастни гърци се опитват да помогнат на мигрантите с каквото могат. Една възрастна жена тъкмо е започнала да раздава десертчета на децата. "Родена съм по време на войната и знам какво е да гладуваш. Мъчно ми е за тези деца. В днешно време не бива да има гладуващи", казва 76-годишната Ана. Тя преживява с 550 евро на месец. Всеки ден тя идва пеша от едно от предградията на Пирея до пристанището и раздава закуски на бежанските деца. "Войната в тяхната страна най-сетне трябва да свърши. Това е единственото решение за тях. Но дотогава трябва да им помагаме. Не можем да ги оставим да гладуват", казва пенсионерката.

"Не дарявайте шоколад, а мляко на прах!"

Социалната система в Гърция не е особено щедра. Държавата подпомага финансово безработните най-много една година. А на бежанците не може да окаже почти никаква помощ. Добре, че са неправителствените организации. Една от тях е "Лекари без граници", чиито гръцки клон е създаден от сегашния министър по миграционните въпроси Янис Музалас. Или пък организацията "Усмивката на детето", която е създадена от заможен мениджър и се финансира главно чрез дарения. Гръцкият "Червен кръст" също помага на бежанците и разчита на добре обучени доброволци.

"Току-що раздадохме сандвичи и вода", казва сътрудничката на "Червения кръст" Ефи Танасула. Тя изтъква, че в момента има предостатъчно дрехи и завивки, но пък има нужда от повече санитарни възли и подслони за бежанците.

В Гърция повечето помощни инициативи възникват спонтанно и често са некоординирани. Преди броени дни "Мрежата за солидарност с бежанците" призова за дарителска акция пред парламента в Атина, за да може да координира по-добре отделните дарения. Организацията публикува в социалните мрежи списък с необходимите вещи: "Нямаме нужда от обувки. Събирайте само бельо и дъждобрани! Не ни трябва и шоколад. Но спешно се нуждаем от мляко на прах и зърнени храни, както и от лекарства, хигиенни принадлежности и моливи за децата!"