Как Гърция и Турция се заобичаха

Напоследък гръцките медии говорят много за вълната от гръцки преселници в Турция. Засега няма точни данни за това колко гърци са решили да потърсят щастието си при съседите. Самият факт обаче, че все повече граждани на Гърция разглеждат Турция като място за по-добър живот, показва ясно, че гърците постепенно променят отношението си към някогашния заклет враг Турция.

Земетръси и сапунки

Заслуга за този обрат имат земетресенията в Гърция и Турция от лятото и есента на 1999 година. Природните бедствия разтърсиха из основи и старите стереотипи в нагласите на двата съседни народа. Тогава гръцки спасителни екипи се бореха заедно с турските си колеги за спасяването на човешки животи. Някои наблюдатели дори въведоха многозначителния термин "дипломация на трусовете".

Голямото разведряване в отношенията между Гърция и Турция се случи по време на мандата на бившия гръцкия премиер-социалист Папандреу. Заедно с турския си колега Ердоган той създаде т.нар. Върховен съвет за сътрудничество. Досега този съвместен орган е заседавал само два пъти. Което обаче никак не е малко, като се има предвид, че говорим за две държави, които винаги са се държали като непримирими противници. Принос за подобряването на двустранните отношения има и кметът на Солун Янис Бутарис, който залага на съвместни инициативи, целящи да изтъкнат общите културни корени на двата народа. И усилията му дават резултат: напоследък броят на турските туристи в родния град на Кемал Ататюрк се е увеличил многократно.

Сближаването между двата народа се дължи не на последно място и на... турските сериали. Хиляди гърци съпреживяват пред телевизионния екран съдбата на Фатмагюл - главната героиня в турската сапунка "Пепел от рози". Не по-малко популярен е сериалът "Великолепният век".

Прогнозата: слънчево, но с кратки превалявания

Това обаче не означава, че всичко в отношенията между двете съседни страни е розово. В Гърция, която пострада тежко от кризата, се разрастват опасенията, че замогващата се икономически Турция ще я измести напълно от сцената. Нерешени остават и редица спорни въпроси, сред които тези за малцинствата и религиозната свобода, както и най-важният - за разделения остров Кипър.

Изоставането в политическата област не се отразява обаче на икономическия и културен обмен, който бележи значителен напредък. А това може да се превърне в основа за сближаване и по онези политически въпроси, по които двете съседни страни все още говорят на различни езици.

АГ, НЦЦ, Е. Лилов; Редактор: Д. Попова-Витцел