Ако американците си тръгнат от Инджирлик

ДВ: Президентът Ердоган заплаши да затвори за американците военновъздушната база в Инджирлик и радарната станция в Кюреджик, ако САЩ наложат санкции на Турция заради покупката на руския зенитен комплекс  S-400. Колко сериозна е тази заплаха за американските въоръжени сили?

Улрих Кюн: Заплахата е сериозна, защото в миналото американците са използвали много интензивно летището в Инджирлик, а радарът в Кюреджик е изключително важен за противоракетната отбрана на НАТО. Въпреки това не съм сигурен, че трябва истински да се тревожим от тази заплаха. Според мен Ердоган играе ва банк. Не мога да си представя, че е решил наистина да предприеме този рискован ход, залагайки на карта членството на Турция в НАТО. Но една нова ескалация би навредила и на НАТО, тъй като двете страни са прекалено тясно обвързани. Ето защо подобна ескалация е безсмислена. По-скоро заплахата на Ердоган е за вътрешна консумация, тъй като турският президент се намира под силен натиск у дома. И когато демонстрира мускули пред американците, това винаги се харесва на турските избиратели.

Твърди се, че в базата в Инджирлик има и ядрени оръжия. Възможно ли е такава база просто така да бъде затворена? 

Улрих Кюн: Там има бомби от типа B-61. Това ядрено оръжие, пренасяно от бойни самолети, е използвано от НАТО като мярка за възпиране. Тези бомби се съхраняват в подземни силози и в случай на криза могат да бъдат активирани. Не само се твърди, а почти е сигурно, че там има складирани ядрени оръжия, макар и да няма официално потвърждение за това от американска страна.

Реалистично ли е при това положение американците да се изтеглят от база с ядрено оръжие? Това би представлявало огромно логистично предизвикателство. 

Улрих Кюн: Вече има гласове извън американското правителство, които заслужават сериозно вслушване.Те пледират за изтегляне от Турция, тъй като тя вече не е сигурен партньор. Такива призиви се чуват главно от средите на демократите. Но правителството на президента Тръмп засега не излъчва никакви сигнали в тази посока. Дори американците наистина да се изтеглят обаче, едва ли може да се очаква, че турците ще задържат това ядрено оръжие. В крайна сметка то е охранявано от американски войници, а самите бомби се активират със специални ядрени кодове, без които са безполезни. Разкодирането им може да отнеме най-малко половин година. След изтеглянето си американците ще трябва да се огледат за друга база. Радар, следящ движението на военни части, показва известно отдалечаване на американските военно-транспортни самолети от базата в Инджирлик. Дали това е подготовка за възможно изтегляне оттам, засега е трудно да се каже. На този етап разполагаме само с предположения.

От миналата година напрежението между Анкара и Вашингтон се покачва постоянно. Заради покупката от Турция на руска противоракетна система и заради турската военна офанзива в Северна Сирия страната е заплашена от санкции. Досега санкции няма, но това се дължи единствено на умелата дипломация. Дали Ердоган вече не прекалява? И какво можем да очакваме като отговор от Вашингтон – налагането на икономически санкции или окончателно изключване на Турция от програмата за невидимите самолети F-35?

Улрих Кюн: Не съм сигурен, че ще се стигне дотам – по-скоро не вярвам. И двете страни ще загубят много. Ако отрежат Турция от самолетите F-35, тогава Анкара ще трябва да намери друг доставчик, а това може допълнително да влоши отношенията между партньорите от НАТО. Но САЩ също биха загубили – американският военнопромишлен комплекс има интерес да продава повече самолети. От геополитическа гледна точка от обтягането на отношенията с Турция ще загуби най-много НАТО. Защото Турция е ключов съюзник в района на Южен Кавказ и Сирия. Възможно е Турция да се кооперира по-тясно с Русия във военната област, което европейците искат да предотвратят на всяка цена.

Но турското правителство настоява, че иска да остане в програмата за самолетите F-35. Защо това е толкова важно за Анкара?

Улрих Кюн: Ние в Германия може би не разбираме това много добре, защото край нашите граници няма никакви конфликти. Но за Турция нещата изглеждат различно: там бушуват конфликти в Северна Сирия, в Ирак и в района на Кавказ. И турското правителство има интерес да осигури надеждна защита на страната. А тъкмо невидимите самолети F-35 са изключително важни за отбраната. Тези самолети са „ферари“-то сред изтребителите – те могат да летят на ниска височина и да объркват вражеските радари. Тази машина е безумно скъпа, но пък е ултрамодерна. И повечето партньори от НАТО купуват Ф-35. Затова е разбираемо, че Анкара много държи да не бъде изключвана от тази програма.

Улрих Кюн е експерт по въпросите на сигурността и работи в Института за изследване на мира и политиката за сигурност към Университета в Хамбург. С него разговаря Даниел Белът.