Какво точно се е случило в Русия през 1937?

На финала на Световното първенство по футбол в Русия активисти на "Пуси Райът" се втурват в знак на протест на терена. Малко по-късно по време на разпит в полицейско управление служител на правоохранителните органи раздразнено им казва: "Колко жалко, че не е 1937-ма". Гласът му се чува във видеоклип, публикуван в Ютюб. Самият служител не е в кадър.

Защо точно 1937-ма?

1937-ма година се е превърнала в символ на масовите репресии. По-точно е обаче да се говори за Големия терор. Така британският историк Робърт Конкуест озаглавява и излязлата си през 1968 година книга за този ужасен период. Всъщност историците не ограничават Големия терор само до 1937 година - масовите разстрели и арести продължават до края на 1938-ма година. Едва след това вълната на терора започва да затихва.

Същевременно репресиите от 1937-1938 не са били нищо ново. Защото веднага след идването си на власт болшевиките залагат на терора. Да споменем само колективизацията, разкулачването, гладомора.

Големият терор обаче се различава с нещо от предишните репресии - най-вече със своята масовост. От юли 1937, когато строго секретна заповед на НКВД, одобрена от Политбюро, определя, така да се каже, официалните рамки на репресиите срещу "антисъветските елементи", до декември 1938-ма са арестувани между 1,3 и 1,7 милиона души, над 680 000 са разстреляни. Има и още 115 000 жертви - някои се самоубиват, а други умират от мъченията, на които са били подложени.

Освен с масовост и жестокост, Големият терор се отличава и с универсалност. Докато преди репресиите са насочени главно срещу определени социални групи и слоеве - например срещу "белогвардейци", "попове", "буржоа" - при Големия терор обект на репресии става цялото съветско общество.

По времето на Хрушчов и започналото "топене на ледовете" официалната пропаганда представя Големия терор от 1937-1938 като репресии главно срещу висшата партийна номенклатура, срещу "верните ленинисти". Но това не отговаря точно на истината. Вярно е, че членове на ЦК, на наркомите и на комунистически бригади, старите болшевики и други представители на партийната върхушка са пострадали много, защото една от целите на Сталин е била да създаде нова, монолитна и предана нему партия. Само че едва няколко десетки хиляди от над милион и половината арестувани по политически обвинения в периода на Големия терор са ръководни кадри. Мнозинството от жертвите на терора са най-обикновени хора, редови граждани, става ясно от данни на неправителствената организация "Мемориал".

За "врагове на народа", "шпиони", "вредители", "контрареволюционери" са били обявявани инженери и работници, колхозници, учени, писатели, старци и младежи... Какви са били причините за ареста им? Имало ли е изобщо някакви причини?

Причини винаги са се намирали, разбира се. Репресирани са били тези, които са се числели към опозицията. Арестувани са били хора от близкия кръг на вече разстреляните "врагове на народа".

Съществувала е например специална директива за "репресиите против ЧСИР" (съкратено от "членове на семействата на изменници на родината"), като децата не са били изключени. Дъщерята на разстреляния председател на Съвета на наркомите Алексей Риков, чиято съпруга впрочем също е била разстреляна, е пратена в затвора заради "антисъветска пропаганда": дъщерята твърдяла, че родителите ѝ са честни хора. Репресирани са "контрареволюционни национални контингенти" - съветски граждани от различни националности: поляци, германци, естонци, гърци, българи...

Каква роля играе Сталин?

В големия терор Сталин играе централна роля. Защото неговата теза за изострянето на класовата борба в условията на изграждане на социализма е теоретическата основа на ужаса от 1937-1938. Сигналът за разправата е даден от речта на Сталин пред февруарско-мартенския пленум на ЦК през 1937 година, в която той подчертава: "Вредителската и диверсионно-шпионската дейност на агентите на чужди държави, много активна роля сред които играят троцкистите, прониква в една или друга степен във всички или почти всички наши организации - както икономически, така и админстративни и партийни."

Сталин контролира списъците на подлежащите на разстрел, винаги дава съгласие да се увеличи "оперативния лимит" на разстрелите, за които настояват местните органи на НКВД и партийните организации. Всичко това се вижда от архивните документи. В тях например четем искане на секретаря на Кировския областен комитет за увеличаване на лимита по "първа категория" (т.е. разстрел) до 300 души. Резолюцията на Сталин гласи: "Да се увеличи не до 300, а до 500 души".

Именно Сталин е инициатор на изтезанията над арестуваните: така са били изтръгвани от тях признания за несъществуващи, често напълно измислени престъпления. В началото на 1939, т.е. в период на сравнително отслабване на репресиите, постъпват оплаквания от тези практики на НКВД. Сталин изпраща телеграма до ръководителите на партийните организации, в която се казва: "Прилагането на физическо въздействие в практиката на НКВД беше допуснато през 1937 с разрешение на ЦК на ВКП (...) ЦК смята, че методът на физическото въздействие задължително трябва да се прилага и занапред." 

И действително се прилага - макар и не в такива мащаби. Що се отнася до репресиите изобщо, макар разстрелите да намаляват, системата на ГУЛАГ през 1940-те и началото на 1950-те години се разраства. Новата вълна от терор започва с "ленинградското дело" - серията от съдебни процеси, в резултат от които са арестувани и екзекутирани много невинни хора. Много от осъдените са от партийно-стопанския актив. За щастие, Сталин и слугите му не успяват да довършат "делото".