Какво се крие зад "мечтите" на Национална лотария
17 май 2018Коментар от Полина Паунова:
В последните дни един клип буквално се превърна във вирус. Взриви социалните мрежи и предизвика множество реакции - насмешка, гняв и подписка в защита на... Националната лотария. Във въпросното видео иначе талантливият актьор Захари Бахаров призовава политиците да не отнемат “мечтите на хората”. А мечтите на хората се оказаха хазартните талончета.
Паралелно с клипа едрият бизнес се обяви срещу лансираните поправки в закона, които целят да ограничат рекламата и продажбата на лотарийни билети. Същото сториха и от АБРО - организацията на радио- и телевизионните оператори.
В отворено писмо Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) с председател Кирил Домусчиев се обяви срещу внесените по инициатива на вицепремиера Валери Симеонов промени в Закона за хазарта, като ги нарече "популизъм" и "законодателен волунтаризъм".
“Прибързаното приемане на неясна редакция на закона и отпадането на принципа на саморегулация няма да доведе до ползи за обществото”, смятат на свой ред от АБРО. Организацията настоява текстовете да се подложат на обществена дискусия с бизнеса, с експерти, с медии и въобще с всички, които имат отношение по темата.
Какво (не) чухме от телевизиите
В същото време в националните телевизии дебат по промените така и не се състоя. И то не защото няма какво да се каже или защото няма желаещи да говорят. Ако потребителят (и на картончета, и на новини) се информира само от българските телевизии, така и няма да разбере какво точно става. В емисиите си те обявиха, че има голям проблем с един законопроект на Валери Симеонов, но какъв е той, какво предлага, защо го предлага - това така и не стана ясно. Националните частни медии съобщиха единствено, че има проблем.
Липсваха обичайните граничещи с истерия дебати в сутрешните блокове, липсваха настървените спорове. А зрителят разбра едно: лошите политици правят някаква промяна, която очевидно ще бъде пагубна и с ужасни последици. Така казват и бизнесът, и медиите. Потребителските рубрики, станали така модерни напоследък, мълчат. Следобедните обзорно-публицистични формати мълчат. Новините мълчат. Говори единствено Захари Бахаров, който е разтревожен, че ще бъдат ограбени мечтите на хората.
Какво всъщност предлага законопроектът на Симеонов? Ако трябва да бъдем обективни, макар и наложителен, той е твърде неамбициозен. На първо място с текстовете се забранява разпространението на билети, фишове, талони, както и изплащането на печалби в обекти без лиценз от Държавната комисия по хазарта.
Подобна мярка е наистина наложителна с оглед на сегашното масово разпространение на талони за участие в лотарийните игри на "Национална лотария" и "Лотария България", в които участие има Васил Божков. Ако промяната се приеме, талоните ще могат да се продават само в специализирани хазартни обекти - например в игрални зали или в пунктове за приемане на залози, подобни на тези на "Българския спортен тотализатор" и "Еврофутбол". Тоест, в бензиностанциите вече няма да могат да се предлагат „мечти”, вместо ресто от закупеното гориво.
Другата мярка, която също изглежда съвсем наложителна, предвижда ограничаване на рекламата за хазарт. В момента законът забранява единствено пряката реклама, което обаче не спира големите национални телевизии агресивно да рекламират “игрите на щастието” в най-гледаното време. Разбира се, заобикаляйки правилата.
Ключът
Резултатът от намерената вратичка в закона бе константиран наскоро: по данни на агенция "Медия клуб", "Националната лотария" на Васил Божков се оказва най-големият рекламодател на телевизионния пазар през 2017, като инвестираната с тази цел сума възлиза на 23 милиона евро.
Точно в тези данни навярно се крие отговорът на въпроса защо телевизиите не инициираха “обществен дебат”, както правят обикновено. В тези данни навярно се крие и един друг ключ - за подчиняването на медиите. Тези данни, заедно с мелодраматичното обяснение на Захари Бахаров, че чрез “Националната лотария” хората са започнали да мечтаят, дават обяснение за голямата трагедия на българския обществен живот.
Драгият зрител в България трябва да има мечти, простиращи се само до търкането на талончета. Именно те са неговият път към щастието. Всичко останало само му напомня, че е дълбоко нещастен, тежко ограбен и силно незначителен.
Зрителят (или иначе казано - гражданинът, избирателят) не може да има амбиции, просто защото няма как. Той може да промени съдбата си единствено с търкането на талончета. Защото всичко останало изглежда невъзможно. А е невъзможно, понеже няма кой да му разкаже, че може и другояче. А не може да му разкаже, защото няма къде. А няма къде, защото е твърде вероятно разказът за другите мечти да е забранен. Не със закон, а заради вероятността най-големият рекламодател да оттегли рекламите си.
При този медиен (а и всякакъв друг) пазар има голяма вероятност нещата да се случват така: съдържанието да се диктува от този, който може да плати най-много за реклама. И дори самата заплаха за оттегляне на тази реклама като нищо може да опразва столчета на журналисти или да “забранява” теми. Точно както се случи с проекта на Симеонов - той просто не беше разказан. Сякаш не съществува.
Самопризнанието
Милионите, плащани за реклама, са и най-чистата формула на цензурата, поне ако слушаме обясненията на премира Борисов. А ако гледаме съдържанието на медиите, няма как да не предположим, че именно той би трябвало да познава тази формула най-добре - защото също се възползва от нея.
Ако продължим да изследваме кои теми липсват изцяло в мейнстрийм телевизиите и изданията, в които “игрите на щастието” продават мечти, можем съвсем лесно да направим извод и кои политически и бизнес фигури са тясно свързани помежду си. Без въоръжено око ще се види и какви са интересите им в на пръв поглед изолираната от тях тема за върховенството на закона. Ще видим и кои политици, журналисти и общественици не са част от “щастието” на нацията. От щастието на Васил Божков и компания.
Ето защо приемането на закона е от съществено значение. Ограничаването на това „щастие" ще отнеме поне част от инструментариума за натиск върху обществения разговор. Да, с ограничаването на рекламата за хазарт медиите няма да станат по-свободни, нито цензурата ще намалее, нито политиката и бизнесът ще се оказат изведнъж по-малко свързани. Но поне ще се създаде първата предпоставка за всичко това.
Поради тази причина е изключително важно да наблюдаваме дали тази “масово” декларирана подкрепа за законопроекта не е всъщност поредният трик, поредният опит за изнудване между политически и бизнес кръгове, на което неведнъж сме ставали свидетели. Важно е да проследим дали управляващите ще се огънат пред лобирането на едрия капитал.
А накрая трябва да кажем и това: темата за хазарта изобщо не свършва с постните текстове, внесени от т.нар. патриоти. Но те са добро начало.