Какво представлява протоколът от Киото?

Да си припомним, защо международните усилия по опазването на скветовния климат от 1997 година насам са неразривно свързани с името на японския град Киото. Там Обединените нации за пръв път приеха задължителен стандарт за опазването на климата.

Първоначално задължения за намаляване на емисиите на парникови газове в атмосферата поеха само развитите индустриални държави. Като изходна база за сравнение се взима нивото от 1990 година. До 2012 година ЕС смята да намали с 8% нивото на парниковите газове. Канада и Япония са поели задължение за намаление от 6%, а САЩ първоначално бяха обещали редукция от 7 на сто. Бил Клинтън, който тогава беше президент, подписа протокола от Киото, след това обаче Конгресът и Сенатът отказаха да дадат одобрението си.

Междувременно по всички личи, че индустриалните държави няма да успеят да постигнат набелязаните цели от Киото. Затова пък още в същия документ те са си осигурили вратички за измъкване. В случая става дума за възможността да се продават и откупуват емисионни права. Възможно е например индустриалните държави да продават на по-бедните страни енергоспестяваща техника, в замяна на което да получават права за по-голямо замърсяване на околната среда. Протоколът от Киото предвижда наказания за онези държави, които дори по този начин не успяват да се вместят в поетите от тях задължения. Това е, което превръща протока от Киото в уникално международно споразумение. С неговите разпоредби са обвързани и някои бурно развиващи се страни от Третия свят като Китай и Индия. За тях обаче не са предвидени задължителни нива на редукция. Аргументът е този, че първо е редно развитите индустриални държави да намалят изпусканите от тях газове в атмосферата и след това да се изисква от развиващите се страни, чийто принос към глобалното затопляне досега е бил значително по-малък.

Междувременно броят на държавите, които са ратифицирали протокола от Киото, нарасна на 157. Задълженията, поети в него, са валидни на първо време, само до 2012 година. Затова конференцията за климата на остров Бали, която се провежда в момента, трябва да фиксира нови цели за след 2012 година. Протоколът от Киото е един от основните елементи в това отношение.