Какво плаши германските икономисти

Миналата седмица федералната статистическа служба публикува една цифра, която на лаиците ще се стори нищожна, но за специалистите е изненадваща. През второто тримесечие БВП на страната се е увеличил с 0,4 процента в сравнение с първото тримесечие. Този ръст надмина очакванията на повечето икономисти, които прогнозираха два пъти по-малък ръст от 0,2 процента. Този ръст на БВП наистина изненада специалистите до такава степен, че някои икономисти веднага завишиха годишните си прогнози. Главният икономист на "Комерцбанк" Йорг Кремер например прогнозира годишен ръст на БВП от 1,8 процента, вместо 1,5 на сто. Чудесно е, че от близо осем години насам германската икономика бележи ръст. И то във време, когато светът сякаш се разпада по шевовете. Бежанските потоци, терористичните нападения и Брекситът съвпадат с мрачните прогнози за световната икономика, забавянето на икономиката на Китай и кризите в Турция, Русия и Бразилия.

Бум на потреблението

Германските потребители обаче не се впечатляват от тези опасности. Тъкмо напротив. Те се превърнаха в основен стълб за конюнктурата. Износът обаче не върви толкова добре поради кризите в бързоразвиващите се страни. Фирмите и държавата се въздържат и да инвестират. Само потреблението бележи бум. Това се дължи на стабилния трудов пазар, на порасналата трудова заетост, на значителните тарифни увеличения при едновременно минимално покачване на цените. Към това се прибавят и извънредно ниските лихви. След като парите в банката не носят почти нищо, защо човек да не си купи някои неща или пък да вземе заем?

Както винаги обаче, има и черногледци, които винаги намират по някой кусур. В икономическите учебници пише, че конюнктурният цикъл протича в три фази. Първо печелят износителите от процъфтяващия бизнес в чужбина. След това успехът от износа се пренася и на вътрешния пазар, тъй като фирмите инвестират. И накрая от този инвестиционен и експортен бум печелят и трудещите се под формата на сигурни раобтни места и покачващи се заплати. Според учебниците, бумът на потреблението по традиция е връхна точка и край на един конюнктурен цикъл.

Предупреждение срещу покачване на заплатите

Мнозина икономисти смятат, че Германия е на път да проиграе своите предимства в конкурентоспособността. От 2000-та година насам нямаше увеличение на заплатите и по този начин Германия се превърна в най- конкурентоспособната страна в Европа. В продължение на цяло десетилетие Германия бележи последователни рекорди в износа, защото намали трудовите разходи, въпреки вътрешната девалвация на еврото. От шест години насам обаче трудовите разходи отново растат постоянно. "Зад блестящата фасада ерозира конкурентоспособността на германската икономика", казва главният кономист на "Комерцбанк" Йорг Кремер за вестник "Билд". Той твърди, че икономическото развитие било толкова драматично, колкото това на Италия през първите десет години след въвеждането на еврото. Навремето трудовите разходи в Италия също растяха и бяха значително над средното европейско равинище.

Йорг Кремер смята, че политиците са на път да проиграят прокараната от бившия канцлер Шрьодер реформа на трудовия пазар и спечелените предимства в конкурентната борба с евтини подаръци. Под "евтини подаръци" Кремер визира въвеждането на минимална почасова ставка, излизането в пенсия на 63 години и ограниченията в работното време. Икономистът очаква, че тези политически решения ще затормозят значително германските фирми само след няколко години.

Защо не потърсите в Гугъл?

Въпреки всичко подобни предупреждения са твърде пресилени. Години наред представителите на германската икономика издигаха в култ единствено износа и мереха германската икономика по излишъците от външната търговия. Години наред трудещите се правеха възможни тези успехи на износа с отказа си от повишаване на трудовите възнаграждения. Години наред Германия постоянно трябваше да слуша обвинението, че с фиксирането си върху износа нарушава равновесието в Европа. Затова не е зле да погледнем в Гугъл и да си припомним параграф 105, алинея 2 от германската Конституция. Този параграф, наречен още "стабилизационен закон от 1967 година", определя като държавна цел цялостното икономическо равновесие. Съгласно закона, държавата трябва да осигури висока трудова заетост, стабилни цени и разумен икономически ръст. И четвъртата точка в този т.нар. магически четириъгълник е стремежът към външноикономическо равновесие. Така че трябва да напомним на идеолозите на износа, че именно те нарушават тази вписана в конституцията стабилизационна цел, а не застъпниците за по-високи заплати и възнаграждения.