Какво изживяват, щом предпочитат смъртта?
2 февруари 2011
Жан-Мари е на 50 години. Земеделец, който обитава живописна ферма на границата с Швейцария. За мнозина от големия град, които прекарват дните си пред монитора, а след това седят с часове в уличните задръствания, животът на Жан-Мари сигурно изглежда прекрасен.
Но реалността на земеделския живот е в много случаи далеч от всякаква идилия. Когато майка му става на възраст, при която е невъзможно да му помага в работата, нещата се усложняват неимоверно. Трите му дъщери пък са прекалено млади и така цялата работа пада на неговите плещи. Понякога му се струва, че денят има повече от 24 часа:
"Беше истински кошмар"
"Нямаше място за почивка, приключвах с едно и подхващах друго, часове наред. Беше истински кошмар. Нощем не можех да спя, защото си представях новия ден и всичко, което трябва да свърша. Станах 69 килограма. В главата ми беше единствено работата, която ми приличаше на непокорима планина. Започнах да мисля за самоубийство. Казах го на жена ми. Тя ме прати на лекар и той на свой ред ми каза веднага да спра с всичко. Но мнозина други нямаха този късмет. Един съсед се обеси, мой приятел се застреля. Той живееше сам и нямаше с кого да сподели мъката си."
Спасение в последната минута
Жан-Мари продава фермата си. И това буквално спасява живота му. Бившият фермер е изключително благодарен на съпругата си, която го е подкрепяла в този труден момент. Но не всички са като него, не всички имат на кого да разчитат. Голяма част от самоубилите се фермери са били самотни. А обезлюдяването на селските райони е увеличило изолацията им още повече. Над 300 000 ферми във Франция са преустановили работата си през последните 30 години.
Автор: Д. Лауренсон, Е. Видински / Редактор: Д. Попова-Витцел