Какви могат да бъдат претенциите на Гърция към Германия

След идването на власт на новите управляващи в Гърция, в Атина усилено се заговори за исканията за изплащане на дългове от Германия от 1942 година. Вината на Германия от Втората световна война все още не е изкупена, твърдят в Атина. Като става дума основно за два елемента: на първо място за репарации за военните престъпления на Германия в най-общ смисъл и на второ място за наложения на Гърция т.нар. "окупационен заем" в размер на 476 милиона райхсмарки между 1942 и 1944.

Днешният еквивалент на тази сума не е ясен - вероятно между 8 и 11 милиарда евро, заедно с лихвите. По думите на гръцкия заместник-министър на финансите Димитрис Мардас, Берлин дължал на Атина 278,7 милиарда евро - почти толкова, колкото е германският бюджет за годината.

Какви са военните престъпления?

В началото на 1941 година Вермахтът извършва тежки бомбардировки в Северна Гърция. След което окупира страната и най-важните гръцки острови в Средиземно море. През следващите години започва партизанска война между гръцки съпротивителни групи и германските окупационни сили. Времето на германската окупация се свързва със зверства и масови убийства на цивилни граждани. Войниците на Вермахта разрушават 1 700 гръцки села.

Какво представлява "окупационният заем"?

Между 1942 и 1944 година гръцката национална банка отпуска принудително заем на германския Райх в размер на 476 милиона райхсмарки - страната се лишава от валутните си резерви под натиска на окупационните сили. Германия не е погасила този заем и до днес.

Позицията на федералното правителство

Федералното правителство е категорично, че и при "окупационния заем" става дума за репарации. А претенции за репарации вече не съществуват. След края на Втората световна война Германия е изплатила много високи обезщетения и е удовлетворила всички претенции на Гърция. Така например през 60-те години на миналия век Германия сключва споразумение за изплащане на репарации с 12 западни държави. Сред тях е и Гърция, която получава 115 милиона марки. А с договора "Две плюс четири" от 1990 година, който регулира повторното обединение и суверенитета на Германия, въпросът с репарациите е решен окончателно.

Заем или нещо друго?

Първо трябва да бъде изяснено дали при "окупационния заем" става дума за обикновен кредит или за военен дълг. Един обикновен заем би могъл да бъде изискан по-лесно, но при втория вариант възниква въпросът дали репарационните претенции на Гърция вече се изплатени, или тя се е отказала от тях. В противен случай остава въпросът дали и 70 години след войната Гърция има право да настоява за репарации?

Ако става въпрос за обикновен заем, Гърция би могла да иска погасяването му. В такъв случай обаче договорът от 1942 би трябвало да е сключен между две суверенни държави. "Ако Гърция оценява заема като обикновен кредит, трябва да балансира между две възможности. От една страна трябва да приведе аргументи в полза на тезата, че става дума за обикновен заем с договор между две суверенни държави. От друга страна гръцката аргументация се базира именно на факта, че става дума за принудителен заем, наложен от германския агресор по време на окупацията", казва Андреас Кулик от Юридическия факултет на университета в Тюбинген.

Документалната база

Решаващият въпрос в крайна сметка е дали исканията за репарации са удовлетворени на базата на договори и дали 70 години след края на Втората световна война не е настъпила давност? По отношение на договорите нещата стоят по следния начин: през март 1960-та година е сключен договор, в който Германия се задължава да изплати на Гърция 115 милиона марки. Този договор не постановява изрично, че сега Гърция няма право на репарации, свързани с "окупационния заем". Самото наименование на документа "Договор между Федерална Република Германия и кралство Гърция за плащания в полза на гръцки граждани, засегнати от националсоциалистически преследвания" показва, че в споразумението става дума за претенциите на гръцки граждани, а не за претенции на гръцката държава.

През 1990 година САЩ, Съветският съюз, Франция и Великобритания сключват договор с ФРГ и ГДР - т.нар. договор "Две плюс четири". Той неслучайно носи официалното наименование "Заключителна уредба по отношение на Германия". Документът регулира окончателното освобождаване на Германия от съюзниците, повторното обединение и суверенитета на страната. В текста няма изрично упоменаване на репарационни плащания и други претенции, но по волята на подписалите изплащането на репарации в бъдеще се изключва. В решение на Върховния съд в Карлсруе от 2003 година също се застъпва становището, че договорът "Две плюс четири" е регулирал окончателно въпроса за репарациите. Въпросът е обаче какво означава това за Гърция, която не е страна по договора? "Както в националното, така и в международното право принципно не съществуват договори в ущърб на трети страни. С други думи страните по "Две плюс четири" не могат да договорят без съгласието на Гърция, че този договор изключва гръцки репарационни искания", казва Андреас Кулик.

Съдът трябва да реши

Гърция не е страна по договора "Две плюс четири". Обаче страните-членки на Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа, към които принадлежи и Гърция, са подписали Парижката харта. В нея между другото се казва: "Отбелязваме с голямо удовлетворение подписания на 12 септември 1990 година в Москва договор за заключителната уредба на Германия...". Федералното правителство твърди, че по този начин и Гърция е приела договора "Две плюс четири" и всъщност се е отказала от репарационни плащания. Други пък казват, че в Парижката харта пише "приемаме за сведение", а не "одобряваме". Освен това в текста отказът от репарации не е упоменат изрично, така че Гърция не би могла да одобри договора чрез Парижката харта.

В крайна сметка решение по тези въпроси трябва да вземе съдът, при условие, че Гърция официално предяви претенции за репарации. Проблематиката е в компетенциите на Международния съд в Хага. Той трябва за изясни какво е знаела Гърция през 1990 година за преговорите по договора "Две плюс четири" и защо не е предявила своите претеции навремето.

Изтекла ли е давността?

Гърция вероятно няма да може да предяви претенции за репарации и поради това, че не ги е предявила вече цели 70 години. "Този, който толкова дълго време не предявява претенции, в един момент губи правото си да претендира", гласи аргументацията. Международният съд в Хага вече е отхвърлял правото на претенции за период, надхвърлящ 20 години. Период от 70 години обаче не е бил обект на разглеждане.

"В крайна сметка въпросът е дали Международният съд в Хага действително иска да отвори кутията на Пандора. Ако приеме претенции след толкова дълго време, къде би трябвало да преминава времевата граница на давност? При това положение биха могли да бъдат предявени претенции за репарации от времето на Наполеоновите войни, Трийсетгодишната война или чак от Средновековието", казва Андреас Кулик.

Така или иначе казусът с репарационните претенции не е толкова еднозначен, както твърди федералното правителство. От друга страна обаче изобщо не е сигурно, че Гърция все още има право на такива претенции. Съществуват редица открити юридически въпроси, тъй че е трудно да се направи прогноза за изхода от евентуален процес.