Какви хора пращаме в Брюксел?

"Ако имаш някой политик за пенсиониране, прати го в Европа"! Този шеговит съвет беше станал популярен навремето, когато всеобщото разбиране гласеше, че европейските институции са пристан за непотребни и некадърни политици, които в Брюксел така или иначе няма да имат голяма възможност да вредят на националната политика. Това схващане обаче винаги е било погрешно - днес повече, отколкото преди.

Страните-членки излъчват своите представители за Еврокомисията /ЕК/, а председателят й няма никакво влияние над номинациите. Преди да встъпят в длъжност обаче, бъдещите еврокомисари трябва да бъдат изслушани от съответните специализирани комисии в Европарламента, които често задават доста критични въпроси.

През 2004 година италианецът Роко Бутильоне бе подложен на остра критика заради предишни негови изявления срещу жените и хомосексуалните. През 2009 година българката Румяна Желева стана обект на критики за непълноти в подадената от нея декларация за допълнителните приходи. Европарламентът по принцип не може да отхвърля отделни еврокомисари, а само цялата ЕК. И в двата случая обаче, заплахата да бъде отхвърлена Комисията като цяло се оказа достатъчна, за да бъдат оттеглени техните кандидатури за еврокомисари.

Странни кандидатуури

Голяма част от комисарите и този път ще трябва да се подготвят за многочасови изслушвания и различни проверки на компетентността. Критиките по отношение на някои от тях прозвучаха още с представянето на Комисията от Жан-Клод Юнкер миналата седмица. Предимно германски политици оспориха например кандидатурата на французина Пиер Московиси за комисар по валутните въпроси. Те бяха на мнение, че като бивш финансов министър той има принос за натрупването на рекордните дългове на страната.

Други пък недоумяват защо точно британски консерватор като Джонатан Хил трябва да поеме ресора за финансовите услуги и банковия надзор. Известно е, че торите са категорично против подобно централизирано регулиране на капиталовите пазари. И в двата случая се чуват критики, че одобряването на въпросните комисари би било все едно вълкът да трябва да пази овцете. Не така силна беше съпротивата срещу бъдещата Върховна представителка на ЕС за външната политика Федерика Могерини. Голяма част от критиците й смятат, че 41-годишната италианка просто няма достатъчно външнополитически опит, за да заеме този отговорен пост.

Комисарят за опазване на климата има "петролни" интереси

Европарламентът и заинтересованата общественост имаха достатъчно време да се запознаят внимателно с биографиите на отделните кандидат-комисари. По време на това проучване бяха изнесени и нови съмнителни факти. Испанецът Мигел Ариас Канете е предвиден като комисар по въпросите на енергетиката и опазването на климата. Според Германската фондация за защита на околната среда, той е "възможно най-неподходящият кандидат" поради това, че като лобист на петролната индустрия би имал възможност да саботира политиката за енергийна преориентация в Европа. Екологичната организация Грийнпийс също е на мнение, че в случая има ясен конфликт на интереси.

Мигел Ариас Канете наистина е член на надзорните съвети на две петролни фирми, от които притежава и големи дялови участия. Той твърди, че сега ще се откаже от дяловете си. Това обаче едва ли ще е достатъчно, за да накара критиците му да замлъкнат. "Канете ще бъде подложен на много тежко изслушване в Европарламента", прогнозира председателката на фракцията на Зелените Ребека Хармс. Тя предполага, че по време на изслушването може би ще проличи и мачовското отношението на Канете към жените. След един телевизионен дуел в процеса на предизборната борба за Европарламент той беше заявил, ще "щадял безпомощната" представителката на социалистите, която той превъзхождал "интелектуално". Впоследствие той беше принуден да се извини за думите си.

Лошият имидж на Унгария

Резерви има и по отношение на Тибор Наврачич. Досегашният унгарски външен министър е предвиден за ресора образование, култура, гражданство и младеж. Като едновремешен унгарски министър на правосъдието, той се прочу с инициираната от него реформа на съдебната система, която ограничи правомощията на съдебните институции. Заради тази реформа и оспорвания медиен закон, Унгария и ЕС водиха дълги битки. Европейската комисия дори заплаши Унгария с наказателна процедура за нарушаване на Европейския договор. "Защо именно човекът, който ограничи гражданските права и свободата на медиите и оряза правомощията на правосъдието сега да поеме тъкмо тези ресори в ЕК?", запита Олаф Цимерман, председател на Германския съвет за култура в интервю за Дойчландрадио. Много от евродепутатите споделят това недоумение.

Партийнополитическа лоялност

Въпреки всички тези критики все още не е ясно, дали Европарламентът ще заплаши да отхвърли Комисията като цяло. Това е възможно единствено ако евродепутатите успеят да докажат наличието на съвсем конкретни и тежки нарушения, или на некомпетентност от страна на определени комисари. Освен това в Европарламента по традиция се спазват предписанията на партийната дисциплина. Депутатите от партийното семейство, към което спада критикувания комисар, обикновено са доста снизходителни към съпартиеца си, дори и да не го одобряват изцяло.

От друга страна обаче, в нито един досегашен Европарламент не е имало толкова голяма съпротива срещу толкова много комисари наведнъж. Как ще приключи цялата история ще стане ясно след изслушванията, които започват на 29 септември и продължават няколко седмици. Гласуването на цялата Комисия е планирано за 22 октомври.