Украйна бележи успехи с турските дронове "Байрактар"?

В различни украински и турски чатове в интернет се върти едно видео, възхваляващо достойнствата на турския боен дрон „Байрактар“, който Киев вече успешно бил използвал срещу руските части. Твърди се също, че избухващите в пламъци бойни машини и артилерийски установки, които се виждат във видеото, са руски. Със субтитри на английски и турски тези кадри представляват активна пропаганда. Колко често и с какъв успех Украйна е използвала дроновете „Байрактар“ срещу Русия не може да бъде установено по обективен начин. Същото важи и за твърдението на Москва, че вече е свалила няколко украински дрона.

Факт е, че Украйна разполага с турски бойни дронове „Байрактар“ от 2019 година насам. През последните години броят им е нараснал до около 50. А тези дни украинското военно министерство съобщи, че е била доставена и нова пратка дронове, без обаче да уточнява бройката. Президентът Володимир Зеленски заяви, че дроновете „Байрактар“ са много полезни за страната му. Турската страна досега не е коментирала темата.

Собственост на зетя на Ердоган

Дроновете „Байрактар“ са разработени и се произвеждат от турската фирма „Байкар“, която е собственост на двама братя. Тя е основана през 1984 година и в последните години се превърна в истински оръжеен гигант. Притежавана е от фамилията Байрактар, т.е. от семейството на зетя на турския президент Ердоган. Селджук Байрактар същевременно е и технически директор на компанията.

По данни от „Байкар“ от 2006 до 2021 година износът на фирмата е нараснал 7 пъти. Само за бойния дрон „Байрактар TB2“ има сключени 16 договора за доставки в Украйна, Азербайджан, Мароко, Тунис, Катар, Киргизстан и Туркменистан. През миналата година Полша стана първата страна членка на НАТО, поръчала „Байрактар“ – договорът е за 24 дрона.

Досега турският боен дрон е бил използван във военни операции в Ирак, Сирия, Либия, както и в Нагорни Карабах, където Азербайджан воюваше с него срещу арменските части. Тази бойна машина е дълга 6,5 метра, а размахът на крилата ѝ достига 12 метра. В състояние е да остане във въздуха 24 часа и развива максимална скорост от 220 километра в час. Експерти твърдят, че турският дрон е по-евтин от неговите западни конкуренти.

Може ли да повлияе на хода на войната?

Полковникът от запаса Волфганг Рихтер, който е военен експерт на германската фондация „Наука и политика“ (SWP), е скептичен. За ДВ той казва, че един дрон може да атакува само конкретна цел. „Ще рече, че може да извади от строя танкове или артилерийски установки. Ако приемем, че Киев е получил поръчаните от него 60 машини, с тях наистина могат да се нанесат чувствителни загуби на руските части. Но в сравнение с ефикасността на оръжията, използвани наземно, ползата от дроновете е ограничена."

Рихтер припомня, че само военният конвой пред Киев се състои от около 600 бронирани машини, а Русия атакува Украйна с четири големи армейски групировки едновременно. Също така не е ясно с какъв брой дронове все още разполага Украйна, респективно – каква част от тях руската армия вече е успяла да унищожи.

Каква е позицията на Турция?

От години турският президент Ердоган поддържа добри отношение както с Русия, така и с Украйна. Турция продаде бойни дронове на Украйна, но в същото време закупи руските противоракетни системи S-400. С нахлуването на Русия в Украйна обаче тази балансирана турска политика става по-трудна, казва Даря Исаченко от Центъра за приложни изследвания на Турция към SWP.

Според нея Ердоган не може да си позволи да отдава предпочитания на едната или другата страна, защото това би имало сериозни последици за Анкара – политически и икономически. "Русия не може да замести Запада, както и Западът не може да бъде заместител на Русия за турската политика“, казва тя за ДВ. Затова Ердоган ще се задоволи само с „най-необходимото в рамките на възможното“, казва Исаченко. Тя не вярва Турция да се присъедини към западните санкции срещу Русия, защото това би водело до бърз отговор от Москва. А той може да удари тежко турската икономика - най-вече туризма, строителството и вноса на пшеница. Близо 70% от нужната на Турция пшеница се внасят именно от Русия.