И финландците се питат заплаха ли е Путин

В Хелзинки се издига построената от руския цар Александър II "Успенска катедрала". През 19-и век Финландия все още е част от Руската империя. От обявяването на независимостта през 1917 година "Успенската катедрала" вече не е руска, а финландска православна черква, а богослуженията се извършват на фински език. Йонас Пасанен добре познава историята на катедралата. Заедно с приятели той се наслаждава на есенното слънце в подножието на катедралата. Те обсъждат ролята на Русия в украинския конфликт и непредвидимостта на Владимир Путин. Йонас Пасанен обаче не смята, че съществува опасност Русия отново да предяви претенции към Финландия както преди 200 години.

"Не вярвам, че руснаците представляват заплаха за Финландия. През последните седмици хората често дискутират по този въпрос. Но темата е изфабрикувана от медиите. Трябва да правим разграничение между руснаците и официалната политика. Факт е обаче, че Финландия не може да функционира без работниците от Русия, Естония и други държави", казва той.

1 300 километра обща граница

Финландия и до днес поддържа тесни връзки с източния си съсед. Общата граница между двете държави е дълга 1 300 километра, а бързият влак взима разстоянието от Хелзинки до Санкт Петербург за три часа. Досега членството на Финландия в НАТО се възпрепятстваше от специфичното географско положение на страната. Но украинската криза и мечтите на Путин за "Новорусия" поставиха темата за членство в НАТО отново на дневен ред.

Повечето финландци не гледат така спокойно на събитията като Йонас Пасанен. Неговата приятелка Марил например е сериозно загрижена. "Човек не знае какво ще му хрумне на Путин в другиден", казва тя. Мненията на младите хора съответстват на общите настроения в цяла Финландия. Според данните от анкета, публикувана през септември, 43 процента от финландците са на мнение, че Русия представлява реална заплаха за страната им. През месец март само една четвърт от финландските граждани са смятали така.

Поведението на Русия в украинската криза хвърля светлина върху отношението на финландците към собственото рускоезично малцинство. И обратно. Журналистката Еилина Гусатинская все по-често установява, че са настъпили промени в съвместното съжителство между финското мнозинство и рускоезичното малцинство. Тя е родена в Москва, но от най-ранно детство живее във Финландия. Сега е главен редактор на месечното списание "Спектр", издавано в Хелзинки на руски език.

"Финландия има 100 000 души рускоговорящо население, но е много важно да се знае, че тук няма рускоезично малцинство. Ако погледнем постингите в социалните мрежи ще видим, че 20 процента от тях се на страната на Киев, а други 20 на сто - на страната на Путин. 60 процента обаче не изказват предпочитанията си, за разлика от Естония, където повечето рускоговорящи са проруски настроени. Безпокои ме фактът, че отношението на финландското общество към нас се промени. Не бих го нарекла отчуждаване, но в такава кризисна ситуация всичко руско бива сравнявано с Путин. Човек не може да се освободи от усещането, че вече не принадлежи към това общество", казва тя.

Връзката с Русия е скъсана

Еилина Гусатинская се чувства като дърво без корен. С властовата си политика Путин е прекъснал емоционалната връзка със старата ѝ родина Русия. "Голямата опасност в тази криза произтича от значителна част от руското население, а не от Путин. След разпадането на Съветския съюз, тези хора се чувстват унижени и обидени. Сега те съзират шанс да си го изкарат на Запада. Затова, за съжаление, не мога да кажа стопроцентово, че Русия не е заплаха за страни като Естония и Финландия", заключава Еилина Гусатинская.