И страшно е, мале, и весело
25 април 2009Астрологът Лещански ще бъде даден на съд. Прокуратуратурата вече се самосезира. Глоба от 500 до 5000 лева грози злополучния автор на седмични хороскопи. В един лош за него ден медийният астролог изоставя редовната „гаврилиада”, в която „материални придобивки” се редуват с „благосклонност от влиятелни особи”, за да направи нещо наистина голямо. Да предскаже пълното сриване на Хасково по Великден от земетръс. Навярно е получил „вдъхновение”от трагедията в Италия. Хасково оцеля, но голяма част от неговите граждани изкараха празниците по околните села, а тези с най-слаби нерви – на палатки. После мнозина ги сърбяха ръцете да се разправят с фалшивия пророк, а той започна да хленчи по медиите като
Герой на Илф и Петров в стил „бият Паниковски”
Извини се с половин уста, а като се съвзе, излезе с официално изявление по българските медии, че е жертва на политическа репресия, защото е предсказал бъдещата изборна победа на ГЕРБ.
Самотни и без коментар останаха неколцината трезви гласове на хора от Хасково, които споменаха вината на медиите, усилили многократно в ефира и солидно тиражирали в печата пророчеството на Лещански.
"Free country" ще кажете. Но свободата е и отговорност, и смисленост. Ако може, и малко вкус. И все пак тази случка е повече комична. За разлика от аварията в Чернобил, чиято 23-та годишнина на 26-ти април би трябвало да ни натъжава и тревожи. След нея градът и жилищните блокове остават пусти и страшни като в антиутопия, по-безнадеждна от филм на Тарковски, а районът е заразен и опасен за десетилетия напред. Радиоактивният облак бързо стига до България. Тогава по единствената българска телевизия лъжат, че всичко е наред, яжте салати, хрупайте репички, разхождайте без страх децата си в радиоактивния пролетен въздух.
Това вече е страшно...
ТАСС съобщава за взрива в атомната централа на Чернобил след 5 дни. Маловажно и някак излишно е сега да споменаваме проф. Шиндаров, който изпълняваше дълга си на партиен учен, като изнасяше масови телевизионни дезинформации. Години по-късно научихме и за ядрените опити в Казахстан, причинили смърт, а по-късно нелечими болести и детски малформации. Един филм на RAI – „Адана и другите”, показа с вкус и без евтин патос трагичните днешни съдби на хората, с които в един район на тогавашната съветска република е извършен чудовищен експеримент, при всякаква липса на мерки и информация. По-лошо – при умишлена дезинформация.
Може би заради всичко това фалшивата авария на студентската програма „Ку-ку”, показана в телевизионния ефир пет години по-късно, породи повече гняв, отколкото смях и облекчение. Споменът за Чернобил бе още пресен, а и на обществото не му бе приятно да усети колко е незряло, доверчиво, уязвимо.
Тези жертви не може да са дадени напразно. Стоят някъде скрити в общественото подсъзнание и го карат да изтръпва, когато чуе да се говори наедро за АЕЦ Белене и гарантираната ядрена безопасност.
За това са и годишнините. За да помним.