И НАТО страда от кризата

Избухналата преди пет години икономическа и финансова криза не пощади и военните бюджети - Германия, например, смята да спести 8 милиарда евро от парите на Бундесвера до 2015 година. Значителни икономии са набелязани и в останалите европейски държави-членки на НАТО.

Експертите по въпросите на сигурността отправят очакванията си към възможностите за повишаване на ефективността на въоръжените сили. В бъдеще задачите, които досега всяка отделна страна е изпълнявала самостоятелно, ще се посрещат съвместно от членовете на Алианса.

Ползата от "умната отбрана"

През 2012 година НАТО стартира концепцията си "Smart Defence" или "умна отбрана". В контекста на общата европейска външна политика и политиката за сигурност главното предизвикателство е свързано с интегрирането и споделянето на съществуващите и бъдещите отбранителни способности на страните-членки /pooling and sharing/.

"Все още сме в началото на един сложен процес", казва старши лейтенант Михаел Ангерер от Министерството на отбраната, който отговаря за връзките с партньорите от НАТО. "По-рано отделните страни-членки на Алианса планираха самостоятелно мерките за сигурност и отбрана. Но вече надали ще можем да си позволим поддържането на 28 пълноценни армии, които да изпълняват всички задачи", предполага Ангерер. При това европейците ще трябва да положат повече усилия за собствената си сигурност в контекста на ориентацията на САЩ към тихоокеанския регион.

Страните-членки на НАТО вече са реализирали 25 проекта в рамките на "умната отбрана". Холандците, например, са извадили танковете си от строя и обучават екипажите си в Германия. Балканските страни пък разчитат на международни структури за гарантиране на сигурността на въздушните си пространства. Стратегическите въздушни транспорти се осъществяват от общо командване.

Място за солови акции няма

"Военните съюзи непременно трябва да постигнат по-голяма ефективност", препоръчва експертът по въпросите на сигурността Кристиан Мьолинг от берлинската фондация "Наука и политика". Според него сегашната политика за сигурност се определя в по-голяма степен от финансови, отколкото от стратегически съображения. "Времената на соловите акции отминаха", казва Мьолинг, като подчертава, че вече нито една страна-членка на Алианса не може да провежда операции без помощта на своите партньори.

Междувременно НАТО навлиза в нова фаза на интеграция. Последните военни операции в Либия и Мали показаха колко силно зависими са дори Франция и Великобритания от партньорите си в Алианса. Когато една нация предприема операция, участват и другите, макар и косвено. "Това състояние буди загриженост у германците, защото подобен съюз неволно се превърща в интервенционна система", смята Мьолинг.

Автор: Х. Кизел, К. Цанев; Редактор: Б. Михайлова