Може ли да се защитава свободата с несвобода

Убийството на 10 журналисти и 2-ма полицаи при нападението срещу френския сатиричен вестник „Шарли Ебдо“ шокира света. Милиони хора изразяват съпричастност – едни сменят профилните си снимки в социалните мрежи, други пишат в защита на свободата на словото, а самите французи - демонстрират възмущение и несломимост по улиците на Париж и другите големи градове.

Докато милиони хора са единни в човешката си реакция и готовност да защитават застреляните си от упор ценности, продавачите на лесни решения надушиха благоприятен момент и отново изплуваха на вълната на масовия гняв. За това има достатъчно примери, включително и в България . Вече четем как Европа си била сама виновна, защото била прекалено толерантна, свободата била в повече, човешките права в били повече... с което искат да внушат, че и България следва "грешната" европейска ориентация.

Толерантност и тероризъм

"Французите си го получиха от толкова толерастия", написа в профила си във Фейсбук журналист от левия вестник „Дума“. Думата „толераст“ се използва от привържениците на онзи евразийски път на развитие, за които Западът е населяван предимно от хомосексуални и покварени хора.

Цитираното изречение се откроява със своя цинизъм, но всъщност изказва много разпространено мнение – че Европа е допуснала на своя територия „неевропейците“, дала им е равни права, после те са се качили на главата й, а накрая, в резултат на всичко това, започват и да убиват. Социалните мрежи и форумите са наводнени от тази гледна точка и далеч не всички нейни говорители могат да бъдат причислени към евразийската идея.

Всичките тези хора обаче забравят да се запитат: ако едно общество е нетолерантно, това имунизира ли го срещу тероризъм? Атентатите само в демократични държави ли се случват? И ако Европа беше издигнала висока стена срещу мюсюлманите, това щеше ли да спре тези, които искат да убиват? Отговорите на тези въпроси явно не им се струват достатъчно важни в ситуация на емоционално повишени градуси, като сегашната. Вместо това те предпочитат простите обяснения и бързите обвинения.

Популярен журналист раздели света на "Ние и Те" - „те не са просто малцинства, те са варвари". Това обяснение на нещата също се хареса на много хора. Разбира се и тук детайлите нямат значение – сред убитите в Париж имаше и двама мюсюлмани – те от "Ние или от Те" са? Много е лесно в такива моменти всичко различно да бъде представено като опасно, а мюсюлманите, гейовете и терористите винаги да са заедно от другата страна.

Свободата на словото е виновна за ...тероризма

Преминаващата през серията подобни коментари тънка нишка бе директно описана от друг, също популярен, журналист. Минути след трагедията в Париж българите бяха призовани да спрат „да критикуват Путин“, а виновни за жертвите трябвало да се чувстват всички неправителствени организации и граждански активисти, които работят в защита на човешките права, върховенството на закона и свободата на словото. Същата свобода на словото, която калашниците разстреляха в Париж. Излиза, че защитниците на свободата са виновни за покушението срещу... свободата.

#"Който продължава да демонизира руснаците като стратегическа заплаха за европейските ценности, съзнателно или не съучаства в ислямския джихад срещу християнството", произнесе присъдата авторът и така постави българите пред две възможности – или с Путин, или с Абу Бакр ал Багдади.

В същото време стотици хиляди българи гледат на тази изкуствена дилема по съвсем неемоционален начин и заминават да работят или да учат в онази толкова лоша Европа, в която достойнството на хората се уважава, правата са за всички, а свободата на словото е нещо наистина ценно. Онази Европа, която не прехвърля по етнически, религиозен или сексуален признак вината на тримата терористи върху всички останали хора от тяхната група. Нито се опитва да защитава свободата си с призиви за по-малко свобода. Все още.