Италианското завръщане

На първо място става дума за намаляване на държавния дълг. Но само с пестене Италия би изпаднала в рецесия. Страната има нужда от растеж, от доверието на инвеститорите и от една солидна правова система. Ако изкара мандата си до 2013, кабинетът Монти би имал шанс да обнови също и духа и манталитета на италианската политическа система. Повечето мислят на първо място за промяна на избирателния закон. Мнозина очакват също повече прозрачност на правителствените решения, във водещите партии, както и повече съзнание за общото благо.

Краят на един принц

Години наред бившият премиер Берлускони обещаваше свобода и благосъстояние. И постоянно беше преизбиран, въпреки че всичко приключваше само с обещанията. Нищо чудно на следващите избори той отново да потърси - и да получи - шанс да се завърне в политиката. Въпреки че италианската криза може да се дължи до голяма степен тъкмо на неговия стил на управление, напомнящ много на древния Рим или на флорентинските Медичи: "Принцът" финансира властта си първо от своята фирма, а сетне, вече като владетел, от държавния бюджет. За целта Берлускони не се нуждаеше от партия, а от клиентелна мрежа, покриваща цялата страна. Едва натискът на пазарите и ЕС ускориха края на този съвременен принц.

Разбира се, че системата "Берлускони" и клиентелизмът се срещат и в други институции. При профсъюзите, например. Същите, които не реагираха с обща стачка на реформата, чиито сурови условия просълзиха дори министърката на социалните грижи Елза Форнеро, а се задоволиха само с краткотрайни протести.

В първите часове на кабинета Монти хиляди младежи демонстрираха против "правителството на банките и монополите". Сега обаче те виждат, че Монти не само се отказа от високата си заплата като правителствен ръководител, но иска да прокара и закон, орязващ непомерно раздутите заплати на италианските депутати.

Корсетът на ЕС

Мерилото на Монти е Европа. Той иска пенсионната система да съответства на средното европейско равнище, данъчното право да следва нормите на ЕС, а съдебните процеси да не продължават по-дълго, отколкото в Европа. Монти иска да замени вкоренения клиентелизъм със закони, на които гражданите да могат да се осланят с години напред.

Първият правителствен "пакет" съдържа съкращения и данъчни повишения; вторият - либерализиране на трудовия пазар и насърчаване на инвестициите, така че Италия отново да се върне към растеж. Проблемът е, че дори и в добри времена италианската икономика нараства незначително. Made in Italy се цени предимно, когато става дума за мода и вино.

А партиите? Разбраха ли и те, че Италия трябва да поеме по съвсем нов път? За Северната лига отговорът поне засега е - не. Кризата държи останалите партии сплотени и те все още подкрепят Монти. Но съществуват опасения, че както след повечето предишни "технически" правителства на Италия, обичайният политически театър отново ще завладее сцената. Засега Монти използва корсета на ЕС като щит против рецидива на миналото.