Историята на СПИН - хроника на куража и малодушието

Датата е 17 февруари 1994. Снежна буря връхлита Манхатън. Въпреки природната стихия десетки странни силуети успяват да се доберат до болницата Свети Винсент. Останали са само кожа и кости, грохнали и обезсилени, те се озовават пред осветения портал на болницата на Седмо авеню.

Загадката около смъртоносния вирус

На десетия етаж на нюйоркската клиника, където години преди това са открити първите случаи на заразени с вируса на СПИН, странните посетители заемат място на дървените скамейки в аулата. Хуманитарната инициатива "Body Positive" е поканила за дискусия на тема "Дълготрайно оцелелите". Имат се предвид онези рядко срещащи се пациенти, които след заразяването си с вируса на СПИН остават здрави - една загадка, която тогава още не е разрешена от учените.

На подиума излиза Алдин Маккейн, певец и ветеран от Виетнамската война, а също така и актвист в борбата срещу СПИН. Според неговите собствени преценки той живее с вируса още от 1979 година. Само за година обаче състоянието му внезапно се влошава драматично.

По време на лекцията в Свети Винсент той изглежда отслабнал до крайност, заеква, ръцете му треперят конвулсивно. "Вирусът ХИВ ми създава неврологични проблеми. Но не се тревожа. Вероятно и те могат да се лекуват", казва Маккейн, който две седмици по-късно умира. "Усложнения, причинени от СПИН", пише тогава в кратък некролог вестник "Ню Йорк таймс". Със свещи и факли в ръце стотици опечалени преминават в траурно шествие през Манхатън.

Краят на тъмната ера

До средата на 90-те години болните от вируса на СПИН, като Маккейн, са обречени на сигурна смърт. Съществува медикамент, с помощта на който се забавя протичането на болестта, той обаче има много тежки странични ефекти. През 1995 година нюйоркският изследовател на СПИН Дейвид Хо решава да проведе нов тип терапия - той експериментира с коктейл от антиретровирални медикаменти, който се оказва успешен. Това, че терапевтичните успехи се отбелязват почти 15 години след идентифицирането на първите случаи на СПИН, се дължи не на последно място и на съпротивата от страна на политиката и обществото.

"Историята епидемията от СПИН е хроника, както на куража, така и на малодушието", пише още през 1987 година репортерът на "Сан Франциско Кроникъл" Ренди Шилтс в своя книга. Той самият е серопозитивен и умира на 17 февруари 1994 - в същия ден, в който Алдин Маккейн говори от трибуната в аудиторията на болницата Свети Винсент в Ню Йорк. И е прав. Историята на СПИН е изпълнена с жестока ирония и повратности на съдбата.

ХИВ вирусът е изолиран през 1983-1984 година от парижките изследователи Люк Монтание и Робърт Гало, но тогава никой не знае как да се пребори с него. ПРез 1985 година холивудският идол Рок Хъдсън обявява, че е болен от СПИН. Три месеца по-късно умира. До 1987 година са диагностицирани над 36 хиляди американци, заразени с вируса на СПИН, над 20 хиляди умират в следствие на болестта.

СПИН вече не се премълчава

Едва на 31 май 1987 година американският президент Роналд Рейган споменава болестта за пръв път на обществено място. Дотогава той мълчи по темата, не на последно място, защото в началото се смята, че СПИН е болест при хомосексуалните. В края на 80-те години все повече известни личности обявяват, че са носители на ХИВ вируса като баскетболната звезда Меджик Джонсън, тенисистът Артър Аш или пък певецът Фреди Меркюри. И по този начин дават гласност на проблема.

Някогашната "болест на хомосексуалните" отдавна е обхванала всички слоевe на населението. 30 години след първа публикация за вируса на СПИН в информационен бюлетин на американската здравна служба, заразяването с ХИВ вируса вече не означава смъртна присъда, поне за пациенти, които имат достъп до лекарски грижи. За милиони бедни обаче, главно в Африка, СПИН продължава да причинява страдание и води до сигурна смърт. По данни на Световната здравна организация 33 300 000 души в цял свят са заразени с вируса на СПИН. За девет милиона от тях продължават да липсват всякакви медикаменти и близо два милиона годишно стават жертва на болестта.