Историята на Обаид от Хагенхайм

Този надпис върху вратата на стаята му е изключително важен за него. На лист хартия Обаид е написал на персийски: "Chosch amadid" (Добре дошли). Всеки посетител трябва да се чувства добре дошъл.

Днес Обаид очаква много специално посещение. Затова се е отказал и от тренировката си по футбол. От почти една година той тренира футбол в отбора на детското SOS-селище в баварския град Хагенхайм. запалил го е един от служителите - Маркус Вирл. Той има 15-годишен опит като социален работник, включително с деца. Във футбола Маркус вижда едно от най-добрите средства за успешна интеграция на малолетните бежанци. "Изведнъж децата престават да бъдат анонимни бежанци и се превръщат в Обаид, Яфа, Али. Изведнъж те започнат да се чувстват хора", разказва Маркус Вирл.

Именно благодарение на футбола Обаид бързо си намерил нови приятели. И то в една чужда за него страна, в която често се извършват палежи на бежански приюти, а в интернет се разпространяват расистки лозунги. Всичко това му напомня за тежкото минало в Иран, откъдето е избягал едва 15-годишен. Обаид е роден в Афганистан. Родителите му обаче нямали средства да го издържат и го изпратили при негов чичо в Иран. От седемгодишен Обаид работи по маковите плантации, за да преживява някак си. После започва да продава на улицата дъвки и обувки. Понякога му предлагат непостоянна почасова работа, но често остава излъган и без никакви пари.

Малкият Обаид няма адресна регистрация в Иран, нито пък разполага с лични документи. "Тези хора нямат никакви права в Иран", споделя по този Маркус Вирл.

Един друг свят

Когато кошмарите от миналото връхлитат Обаид, той се качва на тавана на приюта. Там играе на джаги-футбол с Маркус Вирл, докато се успокои. Бягството си от Иран той дължи на сестра си. За сватбата си тя получила скъпа златна огърлица, която продава, а парите дава на брат си. Обаид плаща с тях на каналджии, които безпардонно се възползват от неговата срамежливост и липса на опит. Така малкият Обаид се прехвърля в Турция, а оттам през Гърция, Македония, Унгария и Австрия, за да стигне накрая до Германия. Там той настоява веднага да започне някаква работа без да знае, че в Германия има строги правила за получаване на разрешително за работа от чужденци. Попечителят му в приюта в детското SOS-селище в Хагенхайм, провинция Бавария, се опитал да му обясни, че едно тригодишно обучение е много по-ценно от това да започне веднага каквато и да било работа.

Много родители изпращат децата си без придружител в Европа, за да могат те да изпращат пари в родината. "Семейството поставя младежите под натиск. Казва им: пращай пари! Нали сега си в рая", казва Маркус Вирл.

Стават чудеса

В крайна сметка Обаид се вслушва в съветите на попечителя си. Сега иска да започне обучение за дърводелец. Неговият приятел Али от Афганистан е решил да започне обучение за шивач. Али вече е работил като шивач в Кабул и владее донякъде професията. Той е доволен, но, както много други непридружени малолетни бежанци, е дошъл в Германия с погрешни представи. Вместо 2 000 евро, за които е чувал в Афганистан, тук получава само 45 евро месечно джобни пари. Двамата с Обаид бързо установяват, че това не е кой знае какво богатство. Защото един кратък телефонен разговор с Иран струва минимум десет евро. А Обаид не може да се свърже със сестра си по Скайп. Въпреки това не се скъпи за разговори с нея. Голямата му мечта е да я прибере при себе си в Германия.

Една малка мечта обаче се сбъдва тази вечер - очакваното посещение. Под ясното небе малка кола спира до бежанския приют и от нея слиза младо момиче - приятелката на Обаид. Тази година празниците за него ще бъдат много по-различни...