Ислямофоби ли са германците?

Престъплението стана повод за остри критики срещу федералното правителство - реагирало твърде късно, или поне такова е мнението на повечето мюсюлмани. Следва коментар от Райнер Золих.

Едно трябва да е ясно: много от упреците, отправяни напоследък срещу Германия от египетските медии и развълнувани граждани, са напълно преувеличени. В Германия нито цари открита враждебност срещу мюсюлманите, нито пък правосъдието би могло да бъде упрекнато, че не разследва сериозно случаите на престъпления срещу мюсюлмани. Германия не е държава, в която носещите забрадки жени сред водещите политици или медиите се заклеймяват като потенциални терористи. Има редица инициативи, в които мюсюлмани и немюсюлмани се обединяват за диалог и разбирателство.

Политиците създадоха един имагинерен проблем

А случаите на дискриминация на мюсюлмани по правило приковават вниманието на медиите. Политиците биха могли да бъдат разкритикувани, че не са постигнали пределна близост с живеещите в страната мюсюлмани. Но проблемите са сложени открито на масата. А със създаването на ислямската конференция правителството е учредило и съответния форум.

Т.е. всичко е наред? В никакъв случай. Гневът и емоциите на мнозина в Египет и особено на роднините са разбираеми. Те би трябвало да са повод за самокритично вглеждане именно към този специален случай - като се започне от медиите и отговорните лица в съда и се стигне до правителството. Как би могло да се обясни това, че измеренията на случая и неговото отражение в Египет буквално бяха проспани от германските медии?

Защо правителството намери едва с голямо закъснение точните осъдителни думи, чак след като един арабски кореспондент помоли за заемането на позиция? Със сигурност не става дума за липса на интерес или недостатъчно съчувствие, но мнозина мюсюлмани го възприеха точно така. Политиците в никакъв случай не дадоха добър пример и създадоха един имагинерен проблем на Германия. Единствено централният еврейски съвет излезе своевременно с мнение и осъди деянието.

Налице е потенциал за социално напрежение

Критична самооценка обаче би трябвало да направят и гражданите - мюсюлманите в Египет и Германия, но също - и немюсюлманите. След уталожването на гнева и вълнението около този случай вероятно от страните на представителите на мюсюлманите в Германия още веднъж ще трябва да бъде изтъкнато, че ислямофобията до момента в никакъв случай не е същностен елемент на германското общество.

Който твърди подобно нещо, е най-малкото несправедлив. Същевременно не е да няма определени признаци на ислямофобия - проучванията показват, че мнозинството германци фактически изпитва недоверие и много страхове по отношение на исляма и мюсюлманите. Случаят от Дрезден не е типичен, а екстремен израз на тези чувства. Но във времената на икономическа криза и ръст в безработицата темата носи в дългосрочен план допълнително социално напрежение.