Иран: кървавите следи на две катастрофални събития

Най-вече посегателствата срещу чуждите дипломатически мисии са стара традиция в иранско-персийската история. Не беше изминала и 1 година от основаването на Ислямската република, когато тя се оказа с катастрофално развалени отношения с останалия свят.

444 дни в плен

През ноември 1979 година група ирански студенти, привърженици на аятолах Хомейни, атакуваха американското посолство в Техеран, взеха 52-ма дипломати за заложници и ги държаха в плен в продължение на цели 444 дни. Похищението предизвика сериозен международен скандал, тъй като студентската акция беше нарушила един вековен принцип в международната политика - за имунитета на дипломатическите представителства.

Заложническата криза приключва през януари 1981 година, но Иран заплаща за това прескъпо - вече 31 години отношенията с Вашингтон са непоправимо разстроени, а голяма част от света, предимно Западният, заема страната на САЩ. Така когато по-късно иракският диктатор Саддам Хюсеин напада Иран, това остава без никакви последствия от страна на Съвета за сигурност на ООН. Нещо повече дори - Саддам получава кредити, оръжия и разузнавателна информация за военните обекти на противника, а в същото време иранците са третирани като парий.

8-годишната война струваше на Иран половин милион убити и материални щети в размер на над 100 млрд. щатски долара. Но и всички останали негативни последици, като напр. международните санкции, дипломатическата изолация и последвалите ембарго след ембарго, трябва да пишем на сметката на заложническата драма от 1979 година. Във вътрешнополитически план нападението срещу американското посолство спомогна на радикалното крило на режима да наложи пълната си власт над умерените сили в Иран.

Историята помни

Малцина знаят, че 750 години по-рано персийците са застигнати от още по-голяма катастрофа - отново заради нарушение на дипломатическите правила. Един от историческите предшественици на днешната иранска държава е империята на шах Мохамед II, който управлявал обширни територии от Персия през днешните земи на Афганистан, Ирак чак до владенията на Чингис хан. През 1218 година монголският владетел изпратил при шаха пратеници с посланието за сключване на мир и подялба на света между "владетеля на земите на изгряващото слънце" и "владетеля на земите на залязващото слънце", както пишел в писмото си Чингис хан.

Предложението за сключване на договор за приятелство и мир било придружено от приказни подаръци - персийският историк и очевидец на събитията Минхадж ал-Сирадж Джузджани преброил 500 камилски товара със злато, сребро, други скъпоценности, коприна и кожи. Най-скъпият дар бил къс чисто злато, дебел "колкото врата на камила".

Отмъщението на Чингис хан

В граничното селище Отрар обаче монголските пратеници били посрещнати крайно враждебно и обявени за шпиони. Местният губернатор заповядал всички до един да бъдат изклани. Успял да се спаси само един от водачите на камилите, който докладвал на Чингис хан за клането. Разярен той изпратил втори посланик, настоявайки пред шаха да му предаде въпросния губернатор. Този път лично шахът заповядал екзекуцията на монголския пратеник.

Тогава Чингис хан се заклел да не остави камък върху камък в персийското царство и през 1220 г. изпратил 200-хилядна армия да се разправи с непокорния шах. Години по-късно, през 1258-ма, войските на племенника на Чингис хан Хулагу превземат милионния град Багдад и екзекутират последния останал халиф на абисидите. Две години по-късно падат и крепостите Алепо и Дамаск, с което настъпва и краят на тогавашната ислямска империя.