Индия не е това, което беше
11 септември 2012Цялото средно съсловие в Индия, към което принадлежат около 300 милиона души, е силно огорчено от управляващите. 29-годишният дребен предприемач Суни Биндал е част от него. Всъщност Биндал не иска да говори нищо лошо за страната си. Та нали е патриот. Индия трябвало да се гордее от постигнатото. "Допреди десет години почти никой нямаше мобилен телефон, а днес всеки водач на рикша има такъв", казва младият предприемач. Изведнъж обаче той започва да говори за многото проблеми на родината си - ширещата се корупция, шуробаджанащината, хаосът в администрацията, липсващият данъчен морал, скандалите в правителството и още, и още. "Индия спешно се нуждае от промяна, в противен случай съвсем скоро ще се окажем в дяволски кръговрат, от който излизане няма да има", казва Биндал.
Не само средната класа, а и медиите все по-често нападат управляващите. Така например наскоро списание "Outlook" взе на мушката премиера Манмохан Сингх. Поводът бе т.нар. "въглищна афера". На първата страница на изданието бе публикуван фотомонтаж с лика на премиера на фона на пушещи комини. Заглавието над него гласеше: "Царят е опушен!"
Правителството в Делхи обаче сякаш остава глухо за критика отвътре. Друг е въпросът, когато критичните нотки идват отвън. Тогава управляващите реагират извънредно чувствително. Преди известно време "Вашингтон пост" описа Манмохан Сингх като "трагична фигура", застанала начело на силно корумпирано правителство. От канцеларията на премиера веднага настояха за извинение от страна на вестника. Тази реакция, разбира се, може да бъде възприемана и като израз на нервността, която се разпространява в Делхи с все по-бясна скорост - все пак след редица провали правителството сериозно се опасява, че грижливо изграденият имидж на страната може да бъде накърнен.
В началото всичко вървеше добре, а сега?
До скоро Индия минаваше за страна-чудо: с почти толкова многобройно население като съседа си Китай, но за разлика от него и въпреки проблемите си, Индия минаваше за демократична. В началото на 1990-те години тя беше принудена да отвори пазарите си. Под решителното ръководство на тогавашния финансов министър Сингх бе положено началото и на икономическия възход. Дипломати и политици постоянно хвалеха "безграничния потенциал" на страната, позовавайки се на стопанския ръст, който дълго време беше в рамките на 8%. На фона на радостните вести обаче никой не искаше да говори за мизерията, в която живеят две трети от населението на страната. Дори американският президент Барак Обама не обърна внимание на темата пред обществеността - преди време в рамките на посещението си там той обяви Индия за нова световна сила. Делхи беше поласкан, макар че голямата почит нямаше кой знае колко общо с реалността.
Ето, че днес списъкът с лошите новини за Индия става все по-дълъг. Икономическият растеж намалява, рупията девалвира. Спирането на тока в половин Индия преди известно време например пък е нагледен пример за недоразвитата инфраструктура в страната. Кадровата политика на премиера също онагледява хаоса в страната - той назначи министъра на енергетиката на поста вътрешен министър тъкмо в деня, в който Индия остана без ток.
Скандал след скандал
Вторият мандат на премиера Сингх, започнал през 2009-та година, е засенчен от множество корупционни скандали. Със своите "Commonwealth Games" например Индия искаше да докаже, че може да се справи с големите спортни състезания не по-лошо от Пекин. Игрите обаче многократно бяха помрачени от новините за лош мениджмънт и шуробаджанащина. Освен това, според доклада на Сметната палата, страната е загубила около 30 милиарда евро покрай щедростта на телекомуникационния министър - той продал лицензи на мобилни оператори на твърде ниски цени. С последната голяма афера пък е свързан лично премиерът. Тя започва още преди години, когато Сингх е бил министър на енергетиката. Навремето той е раздавал лицензи за въгледобивни мини за много под действителната им стойност. Говори се за загуби от порядъка на 25 милиарда евро, макар сега Сметната палата да не го обвинява за липсите.
"Въглищната афера" предизвика тотална политическа блокада в Делхи. Последната сесия на парламента не донесе никакви резултати, защото депутатите от най-голямата опозиционна партия Бхаратия Джаната масово настояваха за оставката на премиера, вместо да дадат възможност за дискусии. Според тях на корупционните афери в Индия може да бъде сложен край само тогава, когато Сингх се оттегли от премиерския пост. За първи път сега и 79-годишният министър-председател, противно на своя нрав, нападна остро опозицията. Той обвини партията Бхаратия Джаната в "извънредно тежки нарушения на парламентарните норми". Възможно е Сингх да е прав. Това обаче не променя факта, че той самият не можа да представи тъй спешно необходимата концепция за излизане от трудната ситуация.
АГ, ДПА, ЗЦ, К. Цанев/Редактор: М. Илчева