Има една страна, в която...

Има една страна, чието правителство потиска медиите, демонтира социалната система, криминализира бедните и поставя под въпрос права, които смятахме за отдавна установени - например правото на аборт, пише френският философ и публицист Бернар-Анри Леви и продължава:

Има една страна, където надига глава най-тъпият шовинизъм, най-дивият популизъм и все по-открито се проявява омразата срещу роми и евреи. Както в най-черните дни от историята на нашия континент, те биват превръщани в изкупителни жертви за всичко онова, което не функционира повече.

Фашистоидно отклонение

Има една страна, където в името на един общностен принцип, който трябва да бъде наречен етнически или расистки, са на път да въведат избирателно право, което мислехме, че си е отишло заедно с нацизма, и което дава право на глас на всички "принадлежащи към нацията", които не са граждани, а живеят някъде другаде в Европа. Тази страна се нарича Унгария.

Човек не може да не съзре в новия унгарски национализъм, в дефинирането на нацията като свещена, славна цялост превъзходната форма на една идеология, която от 30-те години насам съставлява ядрото на всички форми на фашизма.

Все пак не вярвам, че сме стигнали вече дотам. Факт е, че в Унгария съществува доста дейна опозиция, която под ръководството на писателя Дьорд Конрад организира миналата седмица една хубава демонстрация в подкрепа на демокрацията - и същевременно в подкрепа на европейската идея, защото става дума за едно и също.

Но също така безспорно е, че има причина за безпокойство от тази тиранична, антиевропейска и фашистоидна деформация. Опасявам се, че тревогата засяга не само Унгария, а целия континент в сегашните времена на икономическа криза, в момент на идентификационни проблеми и на глобализиран морал, в този час, когато демагозите само чакат, за да шкартират европейската идея.

Траурната камбана бие

В света на интернет, на тоталните комуникации, където тънка, но здрава нишка може да свърже Марин Льо Пен с всеки екстремистки водач в Тюрингия, Фландрия, Северна Италия или именно с унгарския премиер Виктор Орбан, в този свят не е немислимо, че в Европа се намират все повече хора, които съзират в унгарската лаборатория осъществяването на своя все по-открито афиширан проект: да се отърсят от Европа и от някои фундаментални правила на демокрацията, които, както през 30-те години, смятат за неуместни.

Също и затова е необходимо да се действа без бавене. Това, което става в Будапеща, засяга всички правителства, всички опозиционни лидери, всички отговорни функционери от левицата и десницата в Европа. За всички тях и техните народи в Унгария бие траурната камбана на свободата. Затова ние очакваме от тях незабавни и силни думи на порицание.

АГ, ДВ, Бернар-Анри Леви, С. Гяуров; Редактор: Д. Попова-Витцел