Изхвърлят Тито от табелките, но от историята не могат

Консервативно-националистическият лагер не ще да има нищо общо с Йосип Броз Тито - държавния глава на бивша Югославия, който е роден в семейството на хърватин и словенка. В края на юли преобладаващо консервативният Градски съвет на хърватската столица Загреб преименува - въпреки бурните протести на населението - площад "Маршал Тито" в "Площад на Република Хърватия".

Какво ѝ става всъщност на Хърватия, та се отмята от един от най-известните си държавници и зачерква една от най-важните глави в историята си? Йосип Броз Тито е несъмнено една от открояващите се личности на XX век - по този въпрос историци, политици и леви са единодушни.

След нахлуването на германски и италиански войски през 1941 г., Тито е безспорният лидер на партизанското движение в Югославия, което води въоръжена борба срещу "фашизма". В никоя друга страна в окупирана Европа антифашистките съпротивителни движения не успяват да победят врага без съществена помощ отвън. Единствено в Югославия партизаните успяват да мобилизират широки слоеве от населението под лозунга: "Братство и свобода" и след 1945 г. те с право се чувстват победители.

Критиците наистина са прави да казват, че социалистическата система в Югославия не е демократична. Тито е диктатор и установява социалистическа диктатура. Само че хърватската левица може да възрази, че в края на 1940-те години Тито успява да откъсне страната от сталинизма. И неговата икономическа политика за 20 години превръща Югославия от аграрна в индустриална страна.

"Най-хубавите години"

СФРЮ оглавява движението на необвързаните държави. За либерализацията в тази страна през 1960-те и 1970-те години и до днес много хора си спомнят като за "най-хубавите и най-свободните години" в живота им.

"Ако ви дам и демокрация, ще си изпотрошите главите", заявява Тито към края седемдесетте години. Войните от 1991 и разпадът на Югославия показват, че е бил прав. Тито е не хърватски патриот, а интернационалист. В очите на хърватската десница точно в това се състои неговият смъртен грях. Тито се е бил за Югославия, не за Хърватия, гневят се те. Само че както смята членът на антифашисткия съюз Маринко Влашич от Сплит, същевременно се забравя, че хърватските "патриоти" на деснорадикалния усташки режим (1941-1945) отстъпват на фашистка Италия части от Хърватия - Истрия и част от Далмация. Партизаните отвоюват обратно тези територии. Още през 1943 г. на техния конгрес в Яйце са поставени жалоните за възстановяването на Хърватия в днешните ѝ граници - за огромно неудоволствие на сръбските националисти, които обвиняват Тито, че действал срещу Сърбия. Сръбският екстремист Войслав Шешел още през 1990 година искаше да изхвърли от Белград гроба на Тито.

Запазено място в историята

В омразата си срещу Тито хърватските и сръбските екстремисти са единодушни. "Споровете в Хърватия са идеологическа истерия", казва хърватският философ Зарко Пуховски. Десните искат да прогонят Тито, левите използват отживели понятия за антифашизъм, смята той. "Антифашизмът днес означава борба за човешките права, за свободата на мненията, за правовата държава и за околната среда".

За Тито обаче има място в историята. И никой не може да го изхвърли оттам.