Изпепелените деца на Мексико

На 20 ноември Мексико отбелязва годишнина от мексиканската революция от 1910 година. 104 години след въоръженото въстание срещу диктатора Порфирио Диас, мексиканците отново се вдигнаха на бунт. Този път срещу диктатурата на организираната престъпност, корупцията и безнаказаността. Демонстрациите са мирни и с акцент върху гражданските права.

От няколко дни, вълна от протести залива страната - заради зверското убийство на 43 студенти от Игуала, щата Гереро. Те бяха отвлечени на 26 септември докато пътували с автобус към Игуала за участие в протест. Следствието установи, че местният кмет, който междувременно беше арестуван, е поръчал на група корумпирани полицаи да спрат автобуса. При акцията органите на реда убили шестима младежи, а другите заловили и предали на местния наркокартел "Герерос унидос". Трима негови преставители по-късно са свидетелствали, че студентите са били изгорени живи.

Мексико - страната на масовите гробове

Болката на родителите на жертвите междувременно се превърна в болка на цялата нация. Почти два месеца след отвличането на студентите, родителите им са се хванали като удавник за сламка и се надяват, че изпратените за лабораторен анализ в Австрия останки от овъглени човешки трупове не са на техните деца.

Тази съдба е типична за редица други безименни жертви, които лежат в масови гробове из цяло Мексико, и които превръщат страната в едно огромно гробище. Родителите настояват да си получат децата живи. Те се надяват това чудовищно престъпление да накара гражданското общество да започне да изпълнява едно от основните си задължения, а именно - да защитава живота и здравето на хората.

В по-новата история на страната няма случай, в който президент на Мексико да е подал оставка преди изтичането на мандата му. Натискът над сегашния президент Енрике Пеня Нието обаче расте неудържимо - все повече хора искат оставката му. А хорът на недоволните ще става все по-гръмогласен - цели две седмици държавният глава се правеше, сякаш нищо не се е случило, преди все пак да приеме разтревожените родители на отвлечените студенти.

След това той продължи да се държи неадекватно. Нието не разбра, че мексиканският народ в този момент се вълнуваше от главно от едно: как да бъдат открити отвлечените младежи, разпознати жертвите, а виновниците за трагедията да получат справедливо наказание.

Истинските виновници са отдавна известни

По всичко личи, че управлението на страната все още не е в състояние да оцени сериозността на ситуацията. Сякаш не бе достатъчно неговото отсъствие в един от най-критичните моменти в най-новата история на страната, ами сега президентът Нието се опитва да хвърли вината върху организаторите на масовите протести - "групи, които дестабилизират страната и подкопават правителствените проекти".

Управляващите не само не могат да разпознаят правилно приоритетите на деня, но и са неспособни да видят реалността, а именно - че гневът на демонстрантите се дължи на усещането за тотална липса на справедливост. Но не през последните два месеца, а през последните няколко десетилетия. При това имената на истинските виновници за дестабилизацията на страната отдавна са известни: това са най-мощните престъпни картели в страната като "Лос Зетас", "Синалоа", "Хуарес", "Тихуана" или Заливния картел.

Натискът на обществото не бива да отслабва, докато и последната безименна жертва в масовите гробове не бъде разпозната и докато и последният престъпник не получи своето наказание. Голямата демонстрация в деня на 104-та годишнина от мексиканската революция е само още една стъпка по този път. Роднините на жертвите от Игуала, разбуждащото се мексиканско гражданско общество и международната общност не бива да разхлабват хватката. Не и преди мексиканското правителство да е доказало, че е демократично управление, за каквото президентът Пеня Нието го представя на всеки международен форум.