Изоставеното поколение на България

Проблемът е познат на много детски лекари в България: от години насам ги посещават баби с внучета, чиито родители са заминали на гурбет в чужбина. Явлението е масово - особено в региони, близки до гръцката граница и из Родопите. Децата живеят под опеката на възрастни хора, които често се затрудняват да се грижат за самите себе си, камо ли за изпълнени с енергия хлапета, или пък за деца със сериозни здравословни проблеми.

Опасен вакуум

Една предишна криза изведе родителите от страната, а сегашната може и да ги прибере обратно. От началото на демократичните промени насам в България има десетки хиляди деца, които живеят в опасен вакуум без родителски грижи и любов. На практика те са изоставени, макар и да си имат родители, които не са се отказвали от тях.

Странна е толерантността на българското общество към подобни родители, а и незаинтересоваността на държавните социални институции към тези проблеми. Не знам някой да е правил опит да установи поне броя на тези деца или на бабите, влезли в ролята на "родители по неволя".

В момента около 9 000 деца живеят в социални домове, а само за първите два месеца на тази година 200 български деца до 3-годишна възраст са били изоставени от родителите си. Тези цифри са прекалено страшни за малка страна като България, която предимно по външен натиск започна да обръща внимание на изоставените си деца.

След филма на БиБиСи за Могилино настъпи раздвижване, президентът Първанов лично се ангажира за тази кауза, подготвени бяха мерки за ускоряване на процедурите по осиновяване, макар парламентът и досега да не намира време да се занимае с тях.

Изоставени като пречеща вещ

Не особено щедрото внимание към тази проблематика обаче изцяло е обърнато към децата от институциите, докато неуточнените на брой "гурбетчийски сираци" явно не вълнуват никого - освен изнемогващите баби. Тези деца не попадат и в никаква статистика на "деца в риск", защото формално те си имат кой да се грижи за тях.

"Ерзац-родителите" едва ли успяват да им подсигурят нещо повече освен храна и легло, но това явно не тревожи обществената съвест. Тя явно предпочита да следва принципа: който си има деца, да си му мисли... Съзнателно отвърнатият поглед на обществото усеща, че става нещо нередно, но е прекалено улисан в собствените си материално-финансови стремежи.

Хиляди български деца са изоставени като пречеща вещ. Насила са превърнати в сираци и им е отнета най-важната емоционална връзка и подкрепа в живота - тази на родителите. Най-вероятно резултатите ще се забележат след години - когато стане ясно, че голяма част от едно поколение е емоционално осакатено.