Изкушението на протекционизма във времена на икономическа криза

"Моите пари, моята страна, моите работни места" - във време на икономическа криза националните държави са особено податливи на изкушението да вързват спасителни програми с предпазни мерки за родната икономика и така да печелят избирателите си. Миналата седмица председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу още веднъж призова да се окаже отпор на протекционизма.

Преди кризисната среща на върха на Европейския съюз в началото на март се вдигна голям шум около плановете на френския президент Никола Саркози. Той настоя за държавна подкрепа само на тези автомобилостроителни концерни, които са готови да поемат задължението да закриват работни места не във Франция, а в Източна Европа. Това възбуди гняв не само в Чехия.

Саркози смекчи оспорваното условие

"Никога не сме настоявали за закриването на фабрики в други страни, за да бъдат спасени нашите фабрики. Настояхме да не се закриват производствени мощности у нас. Това е съвършено различно нещо. Спасявайки големите автомобилостроителни фирми, спасяваме работни места навсякъде в Европа. Къде е тук протекционизмът?"

На европейската кризисна среща на върха всички участници увериха, че в Европа няма протекционизъм и никой не желае протекционизъм. Според заместник-председателя на Европейската комисия с ресор предприемачество и индустрия Гюнтер Ферхойген опасността все още не е предотвратена:

"Досега нямаме нито един случай на нарушение срещу европейските правила на конкуренция. Има много реторика, която вдъхва опасение, че все пак ще се тръгне по пътя на икономическия национализъм."

Редица държавни мерки - с протекционистичен характер

Протекционизъм, това всъщност означава защита на собствената икономика под формата на търговски тайни, в противовес на свободната търговия. В класическия смисъл на думата протекционизмът е главно защита на митата. Те отново са на дневен ред, например на международния стоманопроизводителен пазар. В рамките на европейския вътрешен пазар обаче не играят никаква роля. В действителност редица други държавни мерки имат протекционистичен характер: например, субсидирането на собствените аграрни продукти.

В рамките на Европейския съюз някои източно-европейски държави се опитват да привлекат инвеститори с данъчен дъмпинг, изгоден обменен курс, ниски социални удръжки или занижени екологични стандарти. Плановете на Франция, Испания и Италия за насърчаване на собствените им автомобилостроителни индустрии са пример за това, че много страни целенасочено поощряват своите икономики с актуални програми за съживяване на конюнктурата. Това се харесва на данъкоплатците в съответните страни, в съседните страни обаче предизвиква възмущение.

Автор: Андреа Грунау/Бисерка Рачева

Редактор: Благородна Григорова