Избори по време на криза

Дясноцентристко управление с изявен лидер и с още неясна коалиционна констелация: преди изборите за Бундестаг в Германия на 27 септември прогнозите сякаш отново (както през 2005) „копират” предизборните очаквания в България от края на юни.

И в Германия, както в България, избирателите очевидно очакват, че дясно-центристкото управление по-умело ще изведе държавния кораб от бурното море на кризата. Изконните леви ценности като солидарност и справедливост печелят огромни симпатии в тези несигурни времена, въпреки това обаче германците едва ли ще дадат мнозинство на (вече) трите леви партии.

„Президентска кампания” провеждала канцлерката Ангела Меркел според тукашните наблюдатели. Това също звучи български познато: всичко се фокусира върху личността и качествата на лидера, електоралните очаквания са насочени по-скоро към него, а не към партията му.

Най-вълнуващият въпрос за германците

С какъв партньор ще управлява Меркел след изборите? Подобно на Борисов преди българските избори, Меркел е сигурна, че ще бъде начело и сигнализира готовност да управлява вдясно от центъра. В случая - с либералната СвДП. Но за разлика от Борисов тя си оставя отворена вратичка и наляво, за евентуално второ издание на широката коалиция със социалдемократите.

Между настоящата предизборна дискусия в Германия и дебатите в България през юни съществува и една далеч по-важна разлика. Във времена на криза, галопиращо държавно задлъжняване и нарастваща безработица, германците се интересуват най-вече от две теми: данъците и пазара на труда. И успех ще имат онези партии, които предложат достатъчно убедителни планове тъкмо в тези области. Дали да се отбремени данъчно средното съсловие, за да се насърчи потреблението? Или да се снижи данъчната тежест за по-богатите, за да живнат инвестициите и откриването на нови работни места? И изобщо – как успешно да се обвърже данъчната политика с пазара на труда?

Ето такива въпроси вълнуват германците преди изборите, редом с отколе болната тема за здравната реформа. А в България три месеца след изборите за данъци почти никой не говори. Не само заради – досега – успешния плосък данък, но и поради масовото безразличие (от некомпетентност?) към фискалната материя.

Една съществена разлика

И обратно – преди изборите във Федералната република почти никой не говори за ЕС, за фондове и за европейски пари. Вярно, ЕС присъства косвено в дискусията, доколкото някои икономически решения на германското правителство (премията за скрапиране на стари автомобили, държавната подкрепа за „Опел”) не винаги са в хармония с европейските норми. И тук-таме дори се шушука, че федералната канцлерка Ангела Меркел неслучайно първа и най-настойчиво подкрепи Барозу за втори мандат – за да си осигури мълчанието на Европейската комисия по такива спорни въпроси.

Между другото, досега не съм чул германците предизборно да обсъждат и кандидатурите за бъдещия си еврокомисар. Явно не им е до това.