Идлиб умира

Пътищата в региона на Идлиб, водещи в северна посока - към турската граница - са задръстени, защото от юг и от изток напредват войниците на сирийския диктатор Асад, подкрепяни от неговите съюзници Русия и Иран. Турция пък поддържа някои бунтовнически групировки и също има свое военно присъствие в региона. Хората се опитват да стигнат до някое сигурно място.

Близо 1 млн. души са напуснали региона от декември насам. Според координатора на ООН по хуманитарните въпроси Марк Лоукок, през последните две седмици "ужасът се е увеличил многократно". Сближаващите се фронтови линии предизвикват масови миграционни движения само в рамките на дни. Асад иска да прогони цивилното население от Идлиб. Целта му е да превземе и последния бастион на бунтовниците.

Особено засегнати от нападенията са областите около град Маарат ан-Нуман. След тежките бомбардировки, на които беше подложен, градът е почти обезлюден. Оттам минава важната пътна артерия М5, която води от Дамаск през Алепо до турската граница. Повечето хора се опитват да достигнат тази граница. Но тя е затворена.

Само от бомбардировките в първата половина на февруари са загинали около 100 цивилни граждани, сред които и 35 деца, казва координаторът на ООН по хуманитарните помощи Лоукок. Животът на обикновените хора явно не струва и пукната пара. Това семейство от месеци е край границата с Турция. Живее в бежански лагер и се надява, че все някога турската граница ще бъде отворена.

Сред бежанците, които са близо милион, преобладават жените и децата. Който не успее да си намери място в барака край турската граница, живее в палатка. Построените набързо палаткови лагери са препълнени. Дори при минусови температури, хората са принудени да спят по входовете на къщите и върху кашони.

Който има палатка, обикновено я дели с още няколко семейства. В много лагери медикаментите са на привършване, има недостиг на храни и на топли дрехи. Лекарите, които работят на място, казват, че децата масово страдат от недохранване - много от тях умират от глад. И студът е тежко изпитание за хората.

Децата от региона не могат да ходят редовно на училище - сградите са разрушени от бомбите, а някои от училищата са превърнати в убежища за бежанци. Дори и бежанските лагери нерядко стават обект на бомбардировки.

Нелегалният път през границата към Турция е скъп и почти никой не може да си го позволи. Трафикантите на хора искат до 2 000 долара на човек. А преминаването на границата е опасно за живота: турските граничари контролират района с термални камери. Понякога дори стреляли срещу бежанците, опитващи се да се прехвърлят отвъд стената.

В Идлиб се разиграва най-голямата хуманитарна катастрофа на 21 век, твърдят от ООН. Хората не знаят дали ще има примирие. На тях им е все едно кой ще сложи край на войната, те искат сигурност и достоен живот - за себе си и децата си. Никак не е сигурно обаче дали планираната за 5 март среща на върха между Турция, Русия, Франция и Германия изобщо ще се състои.