Краят на гръцките мечти
27 януари 2015Победителят на изборите в Атина действа бързо. Още днес /27.1./ ще бъде представен новият кабинет. Това ще отвори пътя за нови преговори с кредиторите от омразната "Тройка". Алексис Ципрас обяви, че си поставя за цел да освободи Гърция от бремето на дълговете, да я отърси от мерките за икономии, да прогони от страната финансовите контрольори, но в същото време и да иска от европейците нови финансови помощи. Като последното той нарича "солидарност". Всичко това едва ли може да бъде квалифицирано по друг начин, освен като нахалство.
Очертават се интересни месеци
Разговорите между новия премиер в Атина и държавите от еврогрупата ще бъдат явно доста интересни. В този покер ще се изисква доста търпение и сигурна ръка. Затова и финансовите министри в Брюксел засега проявяват демонстративно спокойствие: "Нека изчакаме съставянето на правителство в Атина, за да видим какви искания ще ни поднесат", казват те. МВФ вече заяви ясно и категорично, че не може да става и дума за някакво опрощаване на дългове. ЕЦБ гледа на нещата по същия начин. Подобни сигнали пристигат и от Еврокомисията, както и от федералното правителство в Берлин, смятано от гърците за основен "виновник" за сегашното им състояние.
При това дълговете в размер на 175 процента от БВП на страната не са основният проблем на Гърция, защото Атина в момента почти не извършва плащания по главницата. А и лихвите, които плаща, бяха понижени в резултат на договорените преди това отстъпки до 2,4%, с което са дори по-ниски от тези за Германия. Атина обаче има парични задължения към МВФ във Вашингтон, който досега почти не е реагирал на политическите заплахи на държавите-кредиторки.
Ципрас иска да получи всичко, но не е готов да даде нищо
По време на предизборната борба Алексис Ципрас обеща на гърците много неща, включително и най-утопични. Той обеща щедра социална програма, която предвижда премахването на предишните мерки за икономии, ново опрощаване на дълговете, пълна национална независимост, по-нататъшно финансиране от Европа и оставането на Гърция в еврозоната. Дори ако част от това мине за чиста предизборна реторика, все пак остават доста неща, които са напълно неизпълними.
ЕС засега уверява, че ще си сътрудничи конструктивно с новото правителство. Всъщност обаче финансовите министри от общността трябва бързо да "приземят" гръцките мечтания за нови подаръци. И преди всичко никой в Брюксел не бива да се поддава на харизмата на симпатичния Алексис Ципрас.
Той е политически функционер, който никога досега не е упражнявал гражданска професия, затова пък се прочу с безогледния начин на своето кариерно издигане от редиците на левите партии. Той е от онзи сорт политици, на които не може де се има и грам доверие. За това говори също и фактът, че той не би се посвенил да състави правителство с подкрепата на десните екстремисти.
Изглежда му е напълно безразлично, че с расистката си, антимиграционна политика, представителите на Партията на независимите гърци могат да допринесат за нова взривоопасна ситуация в Европа. Подобно правителство може да създаде сериозна опасност за Европа и то не само в сферата на финансовата политика.
Ще спечели ли доверие новото правителство?
Много коментатори предполагат, че сравнително скоро в Атина ще се завърне икономическото благоразумие и готовността за компромиси. Но дали тази надежда не е илюзорна? По всички личи, че Алексис Ципрас е особено ловък играч на покер, който е готов безскрупулно да използва даденото му в аванс доверие. Страните от еврозоната би трябвало постепенно да свикват с мисълта, че в един момент може да се окаже по-умно да затворят вратата пред Гърция, вместо да й правят по-нататъшни отстъпки.
Дотам обаче все още не се е стигнало. Първо трябва да се види как Атина спазва удължените срокове за последното разсрочено плащане, които са обвързани с проверка на икономическия напредък на страната. Гръцкото правителство чака още 7 милиарда евро от общата помощна програма на ЕС и МВФ и ще трябва да демонстрира политическа воля. Едва тогава ще знаем какво можем да очакваме.