"Иван Иванич" ще оправи Русия

Преди 20 години съветският президент Михаил Горбачов подаде оставка. СССР се разпадна и Русия пое по пътя на своята непълноценна трансформация в нация на демократичния капитализъм - трансформация, която се оказа много по-трудна, отколкото се очакваше. Последните протести (които донякъде приличат на онези, които предшестваха края на СССР) обаче дават повод за предпазлив оптимизъм за бъдещето.

Първата поука от годините на постсъветския обрат е, че пазарната конкуренция, отговорната макроикономическа политика и частният бизнес в общи линии функционират. Пазарните реформи доведоха до висок в исторически план стопански растеж.

Шокова приватизация

Втората поука е, че пазарната икономика изисква силни политически и правни институции, които да гарантират частната собственост и конкуренцията. Само че такива институции се изграждат много трудно от нищо, а и те изискват политически промени. Необходимостта от бързото създаване на критична маса от частни собственици наложи форсираната приватизация. Но тъй като тя се извърши преди да бъде изкоренена корупцията, последваха големи злоупотреби, които подкопаха обществената подкрепа за частната собственост.

Непопулярността на приватизацията бе опората за модела на държавния капитализъм, въведен от Путин. Линията на одържавяване позволи на Кремъл да овладее командните височини на руската икономика. Нищо чудно тогава, че чрез регулиране и субсидии правителството подкрепя и пази държавните предприятия от конкуренцията. Също толкова малко изненадващо е, че тези предприятия не успяха да преодолеят неефикасността и да повишат производителността.

Това обяснява защо годишният стопански растеж от 7 процента през периода 1998-2008 падна на 4 процента през годините 2010 и 2011. Освен това разширяването на сектора на държавните предприятия понижи драстично търсенето на три неща: пазарни институции, начини за премахване на корупцията и подобряване на бизнес климата.

С една дума: третата важна поука от руската трансформация е, че държавният капитализъм не функционира - във всеки случай не без една силна ръководна политическа партия както в Китай. Всъщност системата сама по себе си е стабилна. Благодарение на дължащото се на пазарните реформи значително благосъстояние (средният годишен БВП на глава от населението възлиза междувременно на 17 000 долара), в Русия възникна една голяма средна прослойка, чиято база са малките и средни фирми, както и секторът на услугите. По-голямата част от тази класа живее в големите градове - където сега е в ход борбата за бъдещето на Русия.

Неизбежната демократизация на Русия

Исканията на тази средна класа са от централно значение. Нейните представители знаят, че трябва да спечелят битката срещу корупцията или да напуснат Русия, защото нямат бъдеще там. Затова те се струпват около младия блогър Алексей Навални, чиято антикорупционна кампания извади на бял свят доказателства за кражбата на милиарди от държавните предприятия, за купуването на луксозни лимузини от държавни чиновници, за невероятната бизнес кариера на децата на управляващия елит.

По ирония на съдбата несекващата протестна вълна всъщност подкрепя "хипотезата за модернизация", която правителството на Путин винаги е привеждало като аргумент за ограничаването на демокрацията: демокрацията можела да бъде трайна, само когато обществото стане достатъчно благосъстоятелно и се образува солидна средна класа, а дотогава е необходимо централно управление.

Изглежда, че междувременно в Русия е налице достатъчно благосъстояние и че то е произвело една достатъчно солидна средна прослойка, която да поиска сметка от правителството и да настоява за истинска правова държава и изкореняване на корупцията. Какъвто и да бъде изходът от президентските избори през март, политическата мобилизация на средната прослойка ще доведе накрая до демократизация.

Анализ на Сергей Гуриев и Алех Цивински, публикуван в "Ди Велт"