За страха от българите и румънците

На срещата на вътрешните министри от ЕС, състояла се в четвъртък (05.12.) в Брюксел, германският министър Ханс-Петер Фридрих прокара своята позиция, че България и Румъния не бива още да влизат в Шенген. Фридрих действа под натиска на онези германски общини, които са засегнати от притока на т.нар. мигранти по бедност от България и Румъния. На същата среща стана дума и за плановете на британското правителство в разрез с европейските договори да спре свободния достъп на българи и румънци до своя трудов пазар през идната година. По тези теми в Евросъюза назрява много сериозен конфликт, пишат германските вестници. Предлагаме Ви обзор на публикациите:

"Седем години след приемането им в ЕС, България и Румъния най-после са пълноправни членки на свободния европейски пазар. Вече не само стоките, услугите и капиталите, но и хората от тези две страни могат свободно да се движат и да се установяват навсякъде в ЕС. Когато същото се случи с Полша през май 2011-та, мнозина се опасяваха от масов наплив на работници от тази страна. Тогава не се стигна дотам. Ето, че същата паника избухна и сега - три седмици преди отварянето на трудовия пазар за българи и румънци" - така започва обширен анализ на "Бадише Цайтунг" относно страховете от т.нар. социален туризъм в ЕС. По-нататък четем: "Разбира се, финансовата криза промени много неща. А сега има и още една важна подробност: емиграцията на Запад е привлекателна перспектива за българските и румънски роми, които в родните си страни живеят в периферията на обществото като едно недолюбвано малцинство." Вестникът цитира проучване на Европейската комисия, което оборва твърденията, че мнозинството емигранти (в случая – българите и румънците) имат за цел да се възползват от добрите социални системи в по-богатите европейски страни. Напротив, повечето от тях искат да работят, доказва проучването. В анализа са цитирани и данни на германската Агенция по труда, според които броят на българите и румънците, получаващи социални помощи в Германия, се е удвоил в рамките на последната година. В момента става дума за около 40 хиляди души, но това отговаря на по-малко от един процент от всички хора, които получават помощи в Германия. В края на статията си "Бадише Цайтунг" коментира лицемерието на отделни държави и политици в ЕС, които приемат само ползите, но не и несгодите, произтичащи от европейските договори. В случая – от основното право на свободно придвижване. "Можем да зачеркнем ЕС, ако и занапред отделните държави изсмукват от европейските закони единствено меда, на който да се наслаждават гражданите им. Да, грешка беше, че ЕС прие България и Румъния. Но нали Германия можеше да го предотврати с едно вето? И нали още тогава се знаеше, че в тези две страни живее едно дискриминирано малцинство? И все пак: първа награда за лицемерие в Общността се пада на британския премиер Камерън. Той отдавна вече не крие, че свободният пазар е единственото нещо, което го интересува в ЕС."

Солидарността - все по-дефицитна стока в ЕС

"Франкфуртер Рундшау" също критикува остро двойните стандарти в страните от ЕС. В негова статия четем: "Германският вътрешен министър изнудва Еврокомисията: Ако не се погрижите румънците и българите да си останат там, където са, тогава ние ще вземем нещата в свои ръце. Германия, Великобритания, Холандия и Австрия сякаш са готови начаса да въведат вътрешноевропейски режим на прогонване, насочен срещу т.нар. миграция по бедност откъм европейската периферия. Министър Фридрих твърди, че българите и румънците масово нахлуват в германската социална система, но специални проучвания опровергават това твърдение. Фридрих и британският премиер Камерън са си наумили да използват като пример за назидание тъкмо онези бедняци, които нощуват под германските мостове или по британските гари. Излиза, че в момента все по-дефицитна става една от най-важните европейски ценности – солидарността, която се въплъщава именно от основното право на свободно придвижване."

В няколко германски вестника откриваме тревожната хипотеза, че в момента на карта е поставено бъдещето на Европа. "Фолксщиме" например пише: "Засега румънците и българите трябва да се простят с шенгенските си мечти. По принцип това решение не помага особено за задълбочаване на европейската интеграция. Но ако отварянето на границите създава опасности за други страни-членки, тогава наистина ще е по-добре да го отложим. Правото да членуваш в Шенген не е дадено наготово, то трябва да се спечели. Другояче стоят нещата със свободното придвижване на работна ръка. Това право беше гарантирано на България и Румъния и влиза в пълна сила на 1-ви януари 2014. Засега не е ясно колко българи и румънци ще се възползват от него. Това обаче не пречи на британския премиер Камерън отсега по един доста неприятен начин да създава настроения срещу фиктивното масово нахлуване. Лондон възнамерява да наложи ограничения за влизането на нежеланите югоизточноевропейци и така поставя под въпрос изобщо свободата на придвижване в ЕС. Това не само не решава проблемите, но и създава нови4, коментира изданието.

Става въпрос за бъдещето на Европа

По същата тема "Берлинер Цайтунг" пише: "Юридически казусът е ясен. От началото на следващата година българите и румънците имат свободен достъп до трудовия пазар в ЕС. И германският вътрешен министър Ханс-Петер Фридрих го знае много добре. В този конфликт обаче се смесват няколко неща. Предстоят евроизбори и всички се опасяват от очакваните успехи на популистки партии. В Германия пък общини като Манхайм, Дуисбург и Дортмунд оказват силен натиск върху правителството, защото редица квартали изнемогват в резултат от притока на емигранти. В ЕС браздата между бедни и богати си остава дълбока. И ако еврото не отиде при българите и румънците, тогава те ще дойдат тук. Никой не може да им се сърди. Политици като Фридрих и Камерън се опитват да ги затруднят, но няма да успеят да ги спрат. Има обаче и още нещо. Европейската комисия защитава един от най-благородните основни принципи: свободата на придвижване. Еврокритиците твърдят, че това просто онагледява твърдоглавието на Брюксел. С други думи, спорът не е толкова просто за свободата на придвижване, колкото за баланса на силите между Еврокомисията и страните-членки. Тоест, става въпрос за бъдещето на Европа."