За политическата култура и "нацията техническа"

"Аз винаги много по-отрано знам кой на какъв пост ще бъде", похвали се премиерът в Брюксел. Но не каза какво знае по "приключения" въпрос за еврокомисаря, понеже, от друга страна, имало неприключили явно още "демократични процедури" за номинация. ГЕРБ винаги ги извървявал като партия, което също е похвално. Двете похвали, разбира се, донякъде се изключват взаимно, но да оставим това настрана. Още повече, че този тип централизирана демокрация тук се практикува от край време. Да оставим засега настрана и личните качества и недостатъци на сегашния български еврокомисар и на предполагаемата бъдеща кандидатка за поста. Те са въпрос на донякъде субективна преценка, пък и изборът наистина е суверенно право на съответното правителство.

За какво и на кого служи еврокомисарят

Не бива обаче да се пропуска фактът, че три години след встъпването на България в Европейския съюз и повече от десет след кандидатирането й за членство български министър-председател все още не е наясно с фундаментални за съюза принципи и правила. Като например за какво и на кого служат членовете на Европейската комисия.

Преди време при избора на първия български еврокомисар се говореше, че той трябва да се бори и да защитава българските интереси. Новият български премиер също си мисли, че може да "възлага задачи" на еврокомисаря. Според него е важно "да имаме такова представителство в Европейската комисия, че българският комисар да е във възможност да работи за България", както и че трябва "да е ангажиран с партия, с подкрепа, с хора, които да дават мощност на поста".

В действителност задължение на членовете на Комисията е да работят без да влияят и без да се поддават на влияние от собствените си държави. И да са ангажирани единствено с интересите на всички граждани на Европейския съюз. Да се прави обратното е недопустимо, а да се говори е проява не просто на незнание, а на много лош тон.

Да си направиш устата

Като разминаване с реалностите и лош тон могат да се окачествят и премиерските размисли за ресора на следващия българин в Еврокомисията. По думите му "сме си направили устата" за инфраструктурата, транспорта и енергетиката. Там обаче шансовете не били големи. Но не защото България е страна с окаяни пътища без нито една завършена магистрала или защото в енергийно отношение прилича повече на член на Съветския, а не на Европейския съюз. А просто защото "пазарлъкът" за тези постове бил много голям.

Като за нас бил ресорът "Разширяване", защото там нямало да има много работа. Нищо, че България се възприема като най-голямата несполука на разширяването. Всъщност обаче било най-добре да ни дадат регионалната политика. Не за друго, а защото "там са една трета от парите на ЕС". Нищо че още не можем да се оправим с нашите предприсъединителни фондове.

Много позитивно според премиера ще е да получим и ресора "Наука, изследвания и иновации". За да се аргументира, той се сети за лозунг от 70-те години - "ние винаги сме били нация техническа". Което и днес продължава да звучи все така кухо и безсмислено. И в крещящ дисонанс с европейската политическа култура.

На фона на демонстрираното от лидера на "нацията техническа" разноезичие, няма да е чудно, ако най-подходящ за бъдещия български еврокомисар се окаже ресорът за езиковото многообразие в Общността.