За няколко евро отгоре
14 октомври 2012Надали има някой в Германия, който да не е разбрал, че кандидатът за канцлер на социалдемократите Пер Щайнбрюк си докарва доста добри странични доходи. Той обаче далеч не е единственият. За сегашния законодателен период 192 депутати от германския парламент са декларирали допълнителни приходи. Известно е, че те са спечелили общо над 22 милиона евро от странични ангажименти от 2009-та година насам. Патрик Дьоринг например, който е генерален секретар на либералите, печели допълнително над 100 хиляди евро годишно. В предишния законодателен период пък сегашният външен министър Гидо Вестервеле е спечелил най-малко четвърт милион евро под формата на хонорари. Преди две години той дори стана обект на остри критики заради една своя изява, заплатена от Лихтенщайнска банка, в която германци са укривали черни пари.
Ограничения няма!
За политиците не съществуват ограничения за размера на допълнителните доходи. Смущаващ е обаче начинът, по който сумите биват декларирани пред Бундестага – депутатите и министрите са задължени да посочат единствено в коя група попада всеки от хонорарите им – дали в тази до 3500 евро, до 7000 евро или в тази над 7000 евро. Така обаче съвсем не става ясно какъв точно е размерът на сумата и от кого е била платена тя. Именно затова от Берлин сега настояват за повече прозрачност.
Ограничения няма и за дейността, която депутатите започват да упражняват след изтичане на мандатите им. Аргументът за липсата на подобен закон гласи: депутатската професия е до време, политикът трябва да има възможност да се завърне в старата си професия или пък да започне някоя друга. Критиците обаче посочват, че все пак бившите депутати получават пълната си заплата до 18 месеца след приключване на мандата им. Така че това би бил добър аргумент за налагане на временно ограничение - поне за дейности, които са пряко свързани с работата на съответните депутати. Защото нерядко след мандата си те започват дейност, която им позволява да осребрят политическите си решения от минали години.
Всеизвестен е примерът с бившия канцлер Герхард Шрьодер. През 2005-та година, броени дни преди края на мандата му, в Берлин бе подписан договорът за изграждане на газопровода "Северен поток". Шрьодер работеше усилено по осъществяването на проекта. Стотина дни след подписването на договора бившият канцлер оглави надзорния съвет на компанията, управляща проекта.
Брюксел е по-напреднал от Германия
Брюксел също има своя случай „Шрьодер”. Заради този казус преди двайсетина години бе въведен кодекс за поведение на бившите еврокомисари. Става въпрос за тогавашния еврокомисар по телекомуникациите Мартин Бангеман, който по време на мандата си подписва договор с испанската компания Телефоника. Оттогава насам някои неща се промениха. Днес например важи следното правило: в продължение на 18 месеца след напускане на поста еврокомисарите нямат право да изпълняват лобистка дейност в областта, за която са работили в Брюксел. За всички 50 хиляди еврослужители пък важи правилото, че до две години след напускане на поста си могат да започнат нова работа само с позволението на Брюксел. Досега обаче практиката показва, че до отказ почти не се стига. А и мнозина от бившите висши еврослужители въобще не изчакват позволението - без това да има особени последици за тях. И все пак: в това отношение Брюксел е доста по-напреднал от Германия.
Автор: М. Илчева
Редактор: Б. Рачева
Съвместно с предаването "Светът е седем" на БНТ