За наглата глупост на властта
1 септември 2009
“Енергийният холдинг купил 77 лимузини напук на кризата. Сметките по лизинга плащат НЕК, АЕЦ, “Булгаргаз” и другите дъщерни дружества.” Из първа страница на в. “Сега”.
Ако след всички чудовищни разкрития, кажем само, че предишното правителство е разхищавало безогледни средства, ще е все едно да изречем първите три букви от азбуката и да сложим точка. Без съмнение цялата енергия на тристранната коалиция е била съсредоточена в постигането на битов свръхлукс и разкош - като се започне от сапуниерките по 400 лева едната в Министерството на отбраната и се стигне до луксозния джип “Фолксваген Туарег”, едно от всичките 77 возила, с който е джиткала Галя Тошева, шефка на Българския енергиен холдинг.
За краденето и простащината
С коя буква да продължим в стъписването си, във възмущението и откровения си потрес при подобни новини – и колко време трябва да изтече, за да произнесем заедно със справедливите присъди над бивши министри и висши държавни чиновници последната буква Я.
Преди това обаче да си дадем сметка, че иде реч за вкоренена манталитетна, народопсихологична или бог знае каква нагла глупост: да се налапаш до освинване за сметка на гражданите и обществото, понеже ти е паднало, да преувеличиш разточителството на бита си на ента степен, защото си от село, защото си комплексар, защото краденето е безнаказано и повсеместно, нашите хора са на всеки километър, законът е врата в полето, куче влачи, диря няма и така до безкрай.
Може пък и да е отвъд глупостта, да е простащината, отглеждана и насаждана в целокупния преходен живот, в партийните централи и чалга клубовете, пристегната в яки икономически обръчи – нима не вирееше пред очите ни и не я търпяхме, плащайки безропотно най-скъпия ток в Европа с най-ниските си средни месечни доходи.
За края на нашето търпение
Значи и нашето търпение се оказва благоприятна почва за бандитизма на властта. Затова крайно време е, проумявайки в каква черна дупка са изтекли енергиите и средствата в енергетика, отбрана, здравеопазване, правосъдие, екология, земеделие, обществени поръчки и прочие, да хванем най-сетне и ние, гражданите, управлението на собствената си страна на къса каишка.
Сега е моментът, струва ми се, че днешните управляващи го схващат, да го схванем и ние. Та в общ глас, стигайки до последната буква, да въздъхнем: Я, можело и другояче да се работи, прозрачно, с правила в полза на обществото, с разум и перспективи.