За майките-кукувици и шестицата от тотото
10 януари 2011
Тази новина хем ме натъжи, хем ме изпълни със завист. Да, със завист. Защото моята кандидатска одисея из яслите в Бон, който по население е горе-долу колкото Пловдив, продължава вече три месеца. И навсякъде ме посрещат с думите: "Ами през 2011 година имаме само две свободни места и вече над 150 молби само до края на декември. Записването продължава до февруари. Така че шансът ви за прием е като да ударите шестица в тотото."
Като на кастинг...
Не само поради финансови трудности в Бон няма достатъчно ясли и детски градини. Въпрос е и на манталитет. Онези майки, които дават децата си в ясли, за да започнат отново работа, дълго време в Германия минават за "майки-кукувици". На немски даже си има дума за такива жени - Rabenmütter, в буквален превод "гарванови майки".
Но в едно модерно общество като германското е грехота добре квалифицирани млади жени да си остават задължително вкъщи, и то при положение, че им се работи. Пък и малко са вече германските семейства, които могат да закърпват положението само с една заплата.
Кандидатстването за място в яслите е строго регламентирано. Така от една страна се избягват дълги опашки в студа, като тази в Пловдив. От друга страна обаче критериите за подбор са толкова много и различни, че свят да ти се завие. Например, за двете свободни места в група от десет дечица се гледат първо адресната регистрация, възрастта и полът на кандидатстващия. Заради принципа на равенството във всяка група трябва да има еднакъв брой момчета и момичета, еднакъв брой една-, две- и тригодишни деца, а и всичките да са от един квартал. Този така сложен математически алгоритъм обаче се обезсилва в мига, в който сред кандидатите се появи самотна майка. Тя, естествено, е с предимство.
И тъй като държавните ясли и детски градини се броят на пръсти, от години насам родителите сами организират ясли и детски градини. Приемът в тези заведения напомня малко на кастинг-шоу. Преди месец тряваше да попълня молба, към която да прикача семейна снимка. При подаването на документите се бяхме събрали доста семейства. От любопитство хвърлях скришом поглед към снимките на останалите кандидати. Семейна хармония, всички гледат щастливо в обектива с усмивки като от някоя реклама на паста за зъби.
Не съм късметлийка...
Моята снимка бе черно-бяла и доста скромна. Уви, оказа се, че тъкмо по снимката надзорният съвет на градината, съставен от родители, подбира семейства, които се вписват в общата картина. Нашето семейство - българка с френско-ирански съпруг и дете по паспорт германче - едва ли ще успее да убеди строгото жури. А дори да ни се усмихне късметът и да ни одобрят документите, ще се изправим пред следващото препятствие - лични интервюта в няколко кръга.
Сега може би разбирате защо завидях на майките, чакали пред пловдивската детска градина. Знам си, че не съм късметлийка и не вярвам да получим място в някоя от яслите в Бон. Но ако пък ми се усмихне щастието, обещавам да пусна тото-фиш. Току-виж съм ударила още една шестица!
Автор: Благородна Григорова, Редактор: Александър Андреев