За заспалия "Български лъв"

„Гудбай, Дойчланд” се нарича едно предаване, което от години върви по германски телевизионен канал. Всяко негово издание показва по 3 до 4 германски семейства, които стягат куфарите и напускат страната завинаги. Всеки ден думите „Гудбай, Дойчланд” произнасят 424-ма германски граждани! Звучи стряскащо.

За причините трябва да попитаме самите заминаващи. Например лекарят на частна практика, който заради неудачната здравна реформа решава да затвори кабинета си и да го отвори отново в Швейцария; или пък научният работник, който е пропищял от бюрократичните капани у дома и намира спасение чак в Америка… Списъкът може да бъде продължен и с други професии, изискващи академична образователна степен. И точно в това се състои основната разлика с България.

Българската армия от гурбетчии

Докато гръб на Германия обръщат основно хора с висока квалификация, които търсят навън по-добри условия за професионална реализация, то България напускат хора, които представляват евтина работна ръка - строители, детегледачки и болногледачки, камериерки и друг обслужващ персонал. Не казвам, че в странство не живеят български артисти, художници, писатели, инженери и учени. Но те са само преден пост в армията от гурбетчии, излизащи от България.

За това говори и фактът, че парите, които емигрантите изпращат годишно на роднини и близки в България, надвишават в пъти усвоените по различните еврофондове! Твърди си, че страната напускат предимно младите и образованите българи. Но като цяло те продължават да са незначителна част от по-голямата категория на слабо или среднообразованите напускащи.

След несъстоялото се (в разгара на кризата) завръщане на българите от Испания, Италия или Великобритания, сега българските управници се опитват да ни убедят как все по-малко българи вече напускали страната, и как все повече чужденци кандидатствали за българско гражданство. Но услужливо се пропускат следните факти: че и повече българи в чужбина кандидатстват за чуждо гражданство (например в Германия); че българите във Великобритания са все по-уседнали на Острова; и че при "американските" българи се наблюдава тенденция към трайна натурализация.

Паралелно с това традиционно висок остава броят на българските студенти в Западна Европа и САЩ. Имал съм възможност да разговарям с много млади българи в Германия, и ви уверявам, че в основни линии се връщат онези от тях, които след дипломирането си не намират бързо и лесно достатъчно атрактивна работа в Германия. Затова пък всички споделят, че не желаят в България да бъдат оценявани по това, кого познават, а не какво умеят или могат.

По следите на "Келтския тигър"

Ако България желае да си върне армията напуснали страната, не трябва да пише скучни административни програми за обратното им привличане или веднъж в годината да се отчита с инициативи като "Българският Великден". А да се поучи от опита на Ирландия, която през 90-те години на миналия век създаде условията за успешно завръщане - устойчива инвестиционна среда, ниско корпоративно данъчно облагане, добри постижения в инфраструктурата и образованието, отстъпки за бизнеса.

Останалото го знаем - ирландският бум се превърна в синоним за завръщането към страната, към която принадлежиш по паспорт, език и корени. Питам се, възможно ли е "Келтският тигър" да пробуди съзнанието на заспалия "Български лъв"? Радостно е, че при сегашното управление има първи наченки на такова развитие, каквото напр. беше въвеждането на плоския данък. Като цяло обаче промените са плахи, липсва размах.

За да се завърнат българите.

Не само на Великден.

Автор: Емилиян Лилов, Редактор: Александър Андреев