За двойните избори - ринг свободен!
2 юни 2010Анализ на Георги Папакочев:
След като в края на миналата седмица финансовият министър Дянков обяви публично, че през април икономическата криза в България е свършила, вече нищо не може да спре устрема на партии, политици и избиратели към голямото политическо предизвикателство на 2011 година - местните и президентски избори.
Всички имащи право на глас - двата и половина милиона работещи, 400-те хиляди /според данни на социалния министър!/ безработни, близо два и половината милиона пенсионери и почти толкова българи в чужбина - вече не трябва да мислят за бюджетни дефицити и тяхната актуализация, за здравеопазване, за доходи, за пенсии и работни места, за дупките по пътищата и задълженията на държавата към бизнеса, а следва да бъдат съсредоточавани изцяло върху екзистенциалните за нацията въпроси, свързани с партийната принадлежност на бъдещите кметове и градоначалници, както и с фигурата на следващия държавен глава.
Шум в курника
От доста време насам опозиционната левица, стимулирана силно от сегашния президент, тръби тревожното „Бият Паниковски!” и се оплаква навсякъде, че в нейните общини изпълнителната власт прави непрекъснати данъчни и полицейски проверки с цел компрометиране на нейните представители в тях. Подобен е и „мълчаливият” крясък /според Ахмед Доган/ на ДПС, което се притеснява от опитите на управляващите да го „криминализират” чрез неговите общински началства. Вопли издават и миналите в откровена опозиция „консерватори” от РЗС - освен нова конституция, те вече искат и предсрочни парламентарни избори, а Първанов и Борисов трябвало да подадат оставки, защото били от „едно политическо котило”.
След като през 2008 година внесоха в парламента проект на Закон за национализация, проправителствените националисти от Атака тези дни отново залитнаха вляво, призоваха да се „преосмислят някои десни и дясно-центристки философии” и настояха държавата да вземе изцяло в ръцете си регулирането на банковите лихви. С което породиха забравени трепети в сърцата на носталгиците по развития социализъм.
Едно, две, три, проба!
„Синята коалиция”, която става все по-„независима”, в смисъл, че вече почти нищо не зависи от нея, в изобилното си свободно от управленски грижи време също започна да се готви за вота. В обръщение отново бяха вкарани апелите за консолидиране на „автентичната десница”, а с представители на нейни формации от „Гергьовден”, ВМРО и Единната народна партия били водени разговори за явяване на изборите като „Синя коалиция плюс”.
На целия този мобилизационен за предстоящите битки фон вербалните залпове между премиер и президент звучат по-скоро като тест на предизборното „озвучаване” в републиканската частна медия, а бутафорната разправия за състава на СЕМ и фарсовете около т. нар. „избор” на шефове на държавните радио и телевизия, подсказват колко много ще се залага на предизборната пропаганда. А, както отбелязва американският философ Ерик Хофър, „пропагандата не мами хората, тя им помага да се самоизлъжат”. Какъвто, впрочем, е и случаят с тържествено оповестения край на кризата…
Автор: Георги Папакочев, Редактор: Даря Попова-Витцел