За гърците, парите и доверието
Може ли да имаме доверие на гръцкото правителство? Финансовите министри от Еврогрупата, ЕЦБ и МВФ отговориха на този въпрос с "Да, но...". Кредиторите на Гърция все така се стремят да постигнат единодушие с инатливата коалиция в Атина за изплащане на следващите траншове от спасителния пакет, но те настояват и за гаранции. Така например те искат Гърция да изготви предварителен пакет от мерки за икономии - един вид авариен план, който да влезе в действие, ако правителството не се справи с бюджетния дефицит или стопанският ръст не е достатъчен.
Така изглеждаше планът - поне докато в петък гръцкият финансов министър не напусна конферентната зала в Амстердам, където се проведе поредният рунд разговори за гръцкия дълг. Не можело да има предварителни решения. Моля? Да не би гръцкият финансов министър да е бил в някакъв друг филм?
Заговорим ли по същество...
Както често се случваше в гръцката драма около държавния фалит, така и сега няма никаква яснота, когато тръгне да се говори по същество. Сега Еврогрупата може да си спести планираната за четвъртък извънредна среща. Защото гърците отново проиграха и малкия аванс доверие, което искаха да им отпуснат кредиторите.
Всъщност няма никаква гаранция за това, че законите, част от т.нар. авариен план, приети от слабото правителство на Ципрас, действително биха били осъществени и на практика. Финансовите министри от Еврогрупата обаче просто искаха да си вдъхнат малко надежда.
Всъщност всички страни бяха заинтересувани от това най-сетне да преодолеят следващото препятствие за спасяването на Гърция. Но интересите им все пак са съвършено различни.
Гръцкият премиер Алексис Ципрас се оплака пред европейските си партньори, че сега не можел да въведе нови мерки за икономии, защото парламентарното му мнозинство се е свило до три гласа. Същевременно той иска да утеши своите сънародници, че предварително приетите мерки за икономии в крайна сметка така и така няма да влязат в сила.
Кредиторите и ЕС искат да предотвратят повторението на гръцката драма от миналата година, когато страната беше на ръба от излизане от еврозоната и се размина на косъм от тотален колапс. ЕС най-вече иска да докаже своята дееспособност преди да се проведе критичният референдум във Великобритания за оставането й в съюза. Проблемът трябва да бъде решен сега, преди да се смеси с британската изборна борба. Същевременно ЕС има нужда от Гърция и за овладяването на бежанската криза. Колкото по-стабилна е страната, толкова по-добре ще се отрази това на споразумението за реадмисия с Турция.
Недоверието е оправдано
МВФ също иска да се застрахова, за да може в краен случай да излезе от спасителния план за Гърция. По време на срещата в Амстердам Кристин Лагард даде ясно да се разбере, че няма пълно доверие на гръцкото правителство, както и на растящия брой приятели на Гърция в ЕС. Тя се съмнява и в достоверността на данните за бюджетен излишък, които Атина се опита да продаде като успех и извинение за собственото си нехайство.
Въпреки пролетното послание от Амстердам, което все пак бе опаковано като оптимистично, недоверието между Гърция и нейните кредитори все още е дълбоко. За съжаление то е и оправдано, както се вижда от колебливото поведение на гръцкия финансов министър. Надеждата за спокойно лято за Гърция и еврозоната постепенно се изпарява. През юли Гърция трябва да погаси 2,6 милиарда евро на ЕЦБ и МВФ. И нека този път да не прибягвате до играта на нерви до последната секунда. Забравете покера! Защото публиката извън Гърция вече се умори и се отегчава.