За враговете, приятелите и ГЕРБ

Първите сто дни от управлението на мъчително съставения през лятото на 2005 година кабинет на тристранната коалиция, начело със Сергей Станишев, бяха отчетени на 22 ноември. Четири години по-късно през същия месец се отчете и кабинетът на ГЕРБ, чийто премиер постави в министерските бележници окуражителното „Мн. добър”. Бегло припомняне на думите на Станишев отпреди четири години пред представители, забележете, само на националните медии удивително напомнят по стил и приповдигнатост на казаното от Борисов тези дни, макар различията в подходите на двамата в началния етап на мандатите им да са очевидни.

Приятели или опоненти?

Разликата обаче едва ли е само във въпросните подходи. В края на 2005 година Станишев говори от името на водената от неговата социалистическа партия коалиция с ДПС и НДСВ, а към края на 2009 Борисов говори единствено от името на своите „Граждани за европейско развитие на България”, които обаче със 116-те си депутати нямат пълно мнозинство в парламента и се налага да търсят подкрепата, при това доброволна, на други политически формации от т.нар. ”дясно проправителствено мнозинство”.

Партиите от въпросното „про-мнозинство”, под една или друга форма, изразиха подкрепа за действията на кабинета през първите три месеца от мандата. С удивително раболепие, зад което обаче прозират доста прагматични цели, „Атака” потвърди безусловната си лоялност към управлението и го окачестви, вероятно за първи път в своята политическа практика, с термина „успешно”. Подобно поведение, което е далеч от познатия стил на крайните националисти, подсказва силното им желание да се легитимират покрай ГЕРБ в очите на Европа като нормална политическа формация - цел, трудно постижима след годините на крясъци по площадите, факелни шествия с вдигнати ръце и радикалните, в повечето случаи смешно-наивни, лозунги.

Будещи съмнение са и натрапчивите ласкателства към кабинета от страна на т.нар. ”Синя коалиция”. Някак си множко идва за паметливата политически публика, фигури, които само допреди година си разменяха в общественото пространство „комплименти” от типа на „ченге”, „пожарникар” и съответно „Гаргамел” и „смърфове”, днес да си правят комплименти съответно за „много бързи и най-често верни реакции” по повод управлението, и съответно „разбиране за деликатната ситуация”, в която се намират лидери и партии от десницата.

Злопаметните политици

Ако българинът не забравя бързо лошото, то българският политик си е направо злопаметен, от което едва ли може да произлезе нещо окуражаващо и перспективно за т.нар. „проправителствено мнозинство”. Подобно е и поведението на РЗС, които засега потискат критиките си към управлението с мъчително за тях стиснати устни, но, подобно на говорещите с корем, издават боботещи звуци на недоволство и желание за власт, които само трайно лишените от политически слух не успяват да чуят. Факт е, че през стоте дни на своето управление ГЕРБ и техният лидер се радват на немислимите 77 на сто обществено одобрение – инерцията от вота на 5 юли достигна своя апогей.

Въпросът обаче е докога и с цената на какво техните 116 депутати ще продължат да разчитат на подкрепа в парламента, подкрепа, която е особено важна през идващите зимни, кризисни и много по-трудни месеци за властта. Защото има една позабравена молитва, която 100-дневният кабинет на Бойко Борисов е добре по-често да си припомня. Тя е за враговете, от които „сами ще се пазят” и за приятелите, от които може да ги пази „само Всевишният”.