По-добре късно

Досега гръцкото правителство се задоволяваше само с декларации. Щяло да води борба срещу данъчните измами и корупцията и да гради ефективна администрация. Все добри намерения, макар че най-добре да бяха потръгнали веднага след изборната победа на Алексис Ципрас. Защото чак след няколко седмици ще знаем какво може да осъществи Ципрас на практика и колко пари ще влязат в хазната на гръцката държава. Тоест, твърде рано е да говорим за прелом в кризата. Международните кредитори не изпитват особено доверие към досегашните уверения на Ципрас и Варуфакис. Алексис Ципрас и неговият нахакан финансов министър обиколиха половин Европа със самочувствието, че могат да поставят условия, сякаш иде реч за освобождението на гърците от европейско и най-вече от германско иго.

Нека да се радва на победата

Ето че настъпи обрат - поне на думи. Атина е готова в голяма степен да изпълни изискванията. Европейците го смятат за обрат, но това е вярно само донякъде. Защото Ципрас с ловък пирует успя да "продаде" на сънародниците си своето отстъпление като победа. За някои европейски политици това е гаден номер, но всъщност и те имат интерес в Гърция да цари добро настроение. Ципрас оповести края на "Тройката", на "програмата" и на "политиката на икономии". Халал да му е играта с термините, стига да запази същината на реформите и мерките за икономии. Нека и занапред да се преструва, че е получил повече свобода на действие в социалната политика и се е преборил за суверенитета на страната – стига това да подобрява настроението на гърците. За тях всъщност навярно ще бъде по-лесно да приемат лошите новини, когато ги изрича един ляв народен трибун.

Може и другояче

А тези новини ще дойдат много скоро. Защото страната тепърва ще се изправи пред много необходими промени. Не ги ли направи, Гърция няма шанс да стане конкурентоспособна. Очевидно много гърци все още вярват, че лошите чужденци просто искат да малтретират страната им с реформите. Всъщност Гърция има нужда от тези реформи заради самата себе си. Балтийските страни например успяха да се реформират със собствени сили и днес са стъпили стабилно на краката си. Ако Гърция го беше сторила овреме и с последователност, сега нямаше да има нужда от помощи и условия. Но гръцките политици десетилетия наред си затваряха очите пред истината и раздаваха предизборни подаръци, сякаш никога няма да плащат сметката.

Ципрас с разкървавен нос

В началото Ципрас искаше всичко наведнъж: хем кредиторите да продължат да плащат, хем да не поставят никакви условия. В противен случай щял да се обърне към други кредитори - към Русия например. Естествено, европейците не можеха да сторят друго, освен да отхвърлят това изнудване, но на всичкото отгоре така Гърция щеше да стане зависима от други. Алексис Ципрас много обича да говори за гордостта и достойнството на гръцкия народ. Но когато си горд, трябва и да умееш сам да си помогнеш. Едва сега Ципрас реши да предприеме най-очевидния ход, който особено за едно ляво правителство е просто задължителен. Той смята да наложи допълнителни данъци на богатите, които по този начин да изпълнят дълга си към своите страдащи сънародници и към задлъжнялата държава. Нима беше необходимо да се завърне от Брюксел с разкървавен нос, за да се сети за тази мярка?

Няма лек за изход от кризата

От гледна точка на кредиторите, с новите си данъчни планове Ципрас просто чука на отворена врата. Никой няма идеологически задръжки срещу повече справедливост в гръцкото общество. Още по-малко пък срещу плановете му да подобри администрацията. Та нали Европа вече от години плаща за помощни програми в тази посока, а Гърция въпреки това все още няма дори служба по кадъстъра! Как е възможно подобно нещо? И къде са гледали контрольорите през цялото време? Тъжният факт е, че досега ЕС винаги затваряше по едно око, или пък премълчаваше тези безобразия поради страха си от медийния отзвук. Но идва ден, в който не можеш да избягаш от действителността. В предизборната борба Ципрас каза, че ще накъса на парчета договорите за кредити. А днес вече подготвя своите сънародници за едно дълго пътуване с думите: "Истинските трудности тепърва ни предстоят". Тези две противоположни изявления дойдоха в рамките само на няколко седмици. И всички онези в Европа, в Испания, Италия или Франция, които вярват, че има лесен изход от кризата, трябва да размислят над внезапното преобразяване на Ципрас. И да стигнат до отрезвителния извод, че лек път няма.