Защо Цветанов може да спи спокойно

Коментар на Ясен Бояджиев:

"Аз като гражданин на България спя много спокойно и ще продължавам да спя много спокойно, ако ефективността на правоохранителната и правораздавателната система бъде ефективна.”

Който следи новините, със сигурност лесно ще се сети чии са тези думи - дори да не е чул или прочел това конкретно изказване. Неподражаемият стил на доскорошния вътрешен министър няма как да се сбърка. Както винаги обаче казаното от него се нуждае от лек превод.

Той най-напред очевидно иска да каже, че МВР е работило, работи и ще продължи да работи ефективно, стига да си остане под негово ръководство. За съжаление реалността категорично опровергава това му твърдение. Първо (и най-общо) - заради ширещата се престъпност, благодарение на която, за разлика от него, останалите граждани не могат да спят спокойно. И второ (в частност) - заради поредния скандал с незаконно подслушване. "Вие да не мислите, че МВР е „Плод и зеленчук” - всичко се регистрира... Недейте да смятате, че МВР е някакъв разграден двор", каза той при избухването на скандала. Само че изнесените впоследствие от прокуратурата потресаващи факти показаха, че МВР е нещо още по-лошо и по-страшно.

Нека не бъдем наивни

Но изречението, с което започнахме, ни съобщава и друго - доскорошният министър е уверен, че въпреки всичко няма за какво да се притеснява и затова може да спи „много спокойно”. Трябва да признаем, че той има пълно основание да си спи наистина спокойно, защото най-вероятно за него лично скандалът няма да има никакви последици.

Най-напред, да не бъдем наивни, за евентуална наказателна отговорност няма смисъл въобще да се говори. Дали министърът е участвал лично или най-малкото е знаел за безобразията в министерството, няма да разберем никога - това е въпрос, по който можем само да гадаем, да вярваме или да не вярваме. А и въобще не е ясно дали прокуратурата ще поиска да разплете възела и какво би могла да докаже.

От по-обширен коментар се нуждае така наречената политическа отговорност. Въпреки че по закон министърът отговаря лично за контрола върху подслушванията, а въпросната замесена служба е под прякото му ръководство, политическата отговорност очевидно също няма да бъде поета. Както се е случвало многократно. Достатъчно е да припомним претупаната проверка за шестте апартамента; четенето в парламента на подслушани разговори между лекари, обвинени без съд и присъда, че са убийци; безнаказаното предварително оповестяване на данни от най-различни разследвания; клеветите срещу един съдия и въобще постоянната недопустима намеса в независимостта на съдебната система. Да не забравяме и потъналия без никакви последствия скандал „Мишо Бирата”...

Отдавна звучи банално, но е добре да се повтаря - в така наречения нормален свят, към който уж принадлежим, за такива неща политиците веднага си отиват. Нещо повече: в нормалния свят такива хора трудно биха си пробили път в политиката. В България те стигат до върховете на държавата.

Психограма на българския "политик"

Защо тук това е възможно? Основните причини са две. Първата е субективна и се корени в политическите, моралните и интелектуалните „качества” на този политически типаж.

В България всички са отвратени от политиката. Тя, разбира се, никъде не е смятана за идеална дейност. Практикуваното от подобни хора обаче има много малко общо с политиката - такава, каквато я разбират в нормалния свят. В България тя е напълно изпразнена от присъщото си съдържание и е превърната в привидност, зад която се крие безпринципен и безскрупулен стремеж към завладяване на цялата власт чрез апаратни комбинации, задкулисни игри, махленски хитрости, евтин популизъм и безкраен пиар. Тези „политически” умения ликвидират разделението на властите, подкопават върховенството на закона, обезсилват и впрягат в частен интерес държавните институции, овладяват медиите и поразяват функционирането не само на демократичната политическа система, но и на свободния пазар.

Тези умения нямаше да бъдат толкова ефикасни, ако не вървяха ръка за ръка с определена доза морална недостатъчност. Именно тя дава лекотата, с която човек може винаги да прехвърли собствената си отговорност и вина върху някой друг, да казва на черното бяло и да лъже без да му мигне окото. Когато бъдат изобличени, подобни хора не се свиват, а стават още по-нагли.

За пълнота на образа трябва да добавим, че този типаж не е обременен с особено образование и интелектуален багаж. Свидетелство за което, впрочем, са поредица „крилати” фрази като тази, с която започнахме - ясна илюстрация на теорията за връзката между език и мислене.

Нашата вина

Разбира се, далеч не всички политици в България са такива. По правило обаче напоследък системата по един или друг начин изхвърля онези, които не отговарят на тези „изисквания”. А описаният типаж се превърна в нещо като връх в еволюционната пирамида на българския политически елит. При това заслугата за възхода на тези хора не е само тяхна. Отговорност носи и избирателят, който ги издига. Въпреки че „качествата” им, както се казва, се виждат от 100 километра. И на политическия „пазар” е в сила законът за търсенето и предлагането.

Забелязали ли сте, че в скандални случаи като този с подслушването никой не протестира? Нещо повече - в последните дни често може да се чуе тезата, че този скандал е само опит за отвличане на вниманието от важни неща като цената на тока например. На подобни твърдения може да се отговори само така: че население, което не вижда връзката между свободата, демокрацията и върховенството на закона от една страна, и икономическото благосъстояние от друга, си заслужава съдбата. А при доминирането на такава ценностна система политици като бившия министър на вътрешните работи наистина могат да спят спокойно, много спокойно. Единственото, което ги заплашва, е да не паднат жертва на интригите на някой себеподобен.

Автор: Я. Бояджиев; Редактор: Д. Попова-Витцел