Защо те са по-богати от германците?

Месеци наред германците тръпнеха в очакване на новия доклад за бедността на правителството. Те искаха най-после да получат отговори на въпросите колко богати са всъщност богатите и колко на брой са бедните в страната им. Докладът бе публикуван в средата на тази седмица - с четиримесечно закъснение, защото някой пасажи трябваше да бъдат преработени. Или както казват от опозицията - защото "действителността трябваше да бъде разкрасена".

Факт е, че през последните години ножицата между бедни и богати се разтваряше все по-широко. Докато заплатите на по-горните слоеве от обществото се покачваха постоянно, реалните доходи на хората от по-ниските слоеве се понижиха. Казано накратко: богатите станаха още по-богати, а бедните – още по-бедни. Точно тази констатация обаче, която присъстваше в първоначалния вариант на доклада, бе заличена, а с нея бяха премахнати и куп други негативни пасажи. Така например в крайния вариант вече НЕ се казва, че през 2010-та година над 4 милиона германци са работили за по-малко от 7 евро на час, нито пък се споменава това, че богатството в Германия е разпределено твърде неравномерно.  

Кой цензурира действителността?

Вместо да пишат за мрачните истини, управляващите просто искат да подчертаят, че в период, в който все още много европейски държави се гърчат под ударите на кризата, положителното развитие на Германия е заслуга точно на това правителство. Те искат за тях да се говори, че са създали нови работни места, което е факт. Да, трудовият пазар наистина се развива добре. Работа има, само в своя доклад те пропускат да отбележат, че за някои просто не си струва да работят. Заплатите на много германци, предимно на такива с по-ниско образование, са по-малки дори от социалните помощи, които получават безработните.  

Подобни негативни пасажи обаче никой не чете с удоволствие. Точно затова и от министерството на труда и министерството на икономиката предпочетоха да не споменават колко неравномерно е разпределено общото богатство в страната: половината от него е в ръцете на най-заможните 10 процента от германските домакинства. А най-ниските слоеве от обществото, най-бедните 20 на сто от домакинствата, притежават едва 1 процент от общото богатство. 

Опозицията вдигна силен шум около премълчаването на някои факти. Това обаче няма да промени доклада. Всъщност споровете около този документ много скоро може да имат продължение. За какво става въпрос ли? Ето за какво: от 2006 година насам емисионните банки в страните от еврозоната правят допитване сред хиляди домакинства, в което обхващат финансовото им състояние, стойността на колата, както и техните задължения. Данните от това проучване са отдавна известни, а в някои държави като Италия, Испания и Австрия дори вече са публикувани. Само Германия изостава. Тя ще представи своя доклад по този въпрос едва след няколко седмици.

Забавянето може би се дължи на особено неприятните за Германия резултати. В тях се набива на очи значително неравномерното разпределение на богатствата в страната, както и че поради тази причина средното богатство на хората от някои закъсали европейски държави са по-големи от тези в стабилната финансова Германия.

Защо италианците са по-богати?

През 2010 година например медианната стойност на личните богатства в Италия е била 164 000 евро. А за Германия и Австрия тази стойност е 76 000 евро. Медианната стойност е онази стойност на променливата величина, която заема средно положение във вариационния ред и го дели на две равни части - така икономистите обясняват стойността.

Статистиците твърдят, че разликите между отделните държави не могат да се обяснят само с това, че в някои от тях се плащат сравнително ниски данъци, което увеличава държавната задлъжнялост и паричното богатство на кредиторите. Те обясняват, че средното богатство на частните домакинства е високо навсякъде, където има повече частна собственост на къщи и жилища. В други страни голяма част от жилищата са държавна собственост. В този случай личните богатства са по-малки.

В Словакия например повечето жилища бяха приватизирани през 1990-те години на много ниски цени. По този начин много граждани бързо увеличиха богатствата си. Ако Словакия се беше отказала от приватизацията, средната стойност на богатствата на частните домакинства би била по-ниска. 

АГ, ДПА, ФАЦ, К. Цанев/Редактор: М. Илчева