Защо специалистите отбягват Германия
4 юни 2012Всяка трета фирма в Германия се сблъсква с проблема. И далеч не само инженерните и компютърните компании. Според данните на Германската търговско-промишлена камара 33% от фирмите смятат, че недостигът на специалисти е най-сериозният риск за развитието им през следващите 12 месеца. За сравнение: само до преди 2 години на това мнение са били едва 16% от фирмите в Германия.
"Ситуацията на пазара на труда е благоприятна и много фирми разширяват персонала си", казва пред "Ди Велт" шефът на камарата Хайнрих Дрифтман. Липсата на специалисти обаче проваля плановете им, допълва той. Данните сочат още, че докато броят на безработните намалява постоянно, то в същото време расте и броят на незаетите работни места. През май т.г. те са били почти половин милион, или с близо 30 хиляди повече, отколкото година по-рано.
Германия няма с какво да привлече най-умните?
За решаването на проблема с недостига на кадри Германия се нуждае от 3 стъпки: да оптимизира образователната си система; да мобилизира най-вече неработещите жени и по-възрастните хора в трудоспособна възраст; и да осъвремени политиката си спрямо имигрантите. Трудовата миграция в рамките на ЕС продължава да функционира трудно. Вярно е, че заради кризата все повече хора в Европа си търсят работа. И въпреки това гърци, испанци и португалци не идват масово в Германия. Това скоро може да се промени, казва Хайнрих Алт от Федералната служба по труда: "В ЕС имаме силна вътрешна миграция. През тази година очакваме в Германия положително салдо на пристигналите спрямо заминалите от около 150 хиляди души".
С въвеждането на т.нар. "синя карта" за висококвалифицирани чужди специалисти Германия отвори широко вратите си и за специалисти от други краища на света. Условието е те да печелят годишно най-малко 35 хиляди евро. Това обаче съвсем не е достатъчно, за да стане Германия атрактивна за чуждите специалисти, твърди Бернхард Роледер от Съюза на технологичните фирми Битком: "Неотдавна един компютърен специалист от Индия ме попита с какво е съгрешил, че му се е паднало да работи в Германия. Вероятно той знае името на един или друг германски футболист, чувал е за тази или онази германска марка автомобили, но като цяло този индийски програмист гледа на работата в Германия като на един вид наказание. Очевидно Германия не е страната на мечтите за много висококвалифицирани кадри".
Това се потвърждава и от статистическите данни: през 2011 година в Германия са пристигнали едва 1 211 лекари от страни извън ЕС - 400 повече, отколкото година по-рано. По-значителен е ръстът при инженерите - от 300 през 2010-та на 1 191 през 2011-та година. Докато Германия остава неатрактивна за чужденците като място за работа, не можем да очакваме големи промени, категорични са експертите.
Шанс за българските работници?
Хроничният глад за обучени кадри разкрива нови шансове и за много българи, смята съветничката по социалните и трудовите въпроси към българското посолство в Берлин Тинка Троева. За Дойче веле тя съобщи, че за 1 година броят на българите в Германия е нараснал от близо 75 хиляди на почти 94 хиляди. Тинка Троева допълва: "Нарастването на общия брой на българските граждани също е показател, че те намират възможности за работа, особено квалифицираните и високо квалифицираните. Както е добре известно висшистите вече не се нужадят от разрешение за работа в Германия."
За всички останали българи остават в сила ограниченията на германския трудов пазар. Той трябва да се отвори напълно за гражданите на България в началото на 2014-та година.
Автори: С. Кинкарц, Е. Лилов; Редактор: М. Илчева