1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Защо се правят, че не са чули речта на Плевнелиев?

Иван Бедров10 юни 2016

Думите на Росен Плевнелиев, че Крим е Украйна и че Русия се опитва да дестабилизира ЕС, ядосаха прокремълските кръгове в България. Но истинската причина за пълното политическо и медийно затъмнение след тази реч е друга.

https://p.dw.com/p/1J45b
Росен Плевнелиев по време на речта му в Страсбург
Росен Плевнелиев по време на речта му в СтрасбургСнимка: picture-alliance/European Parliament/C. Creutz

Коментар от Иван Бедров:

“За мен, за нас, Крим е Украйна и Украйна е Европа”, каза президентът Росен Плевнелиев пред Европейския парламент в сряда. Тези думи съвпадат с официалната позиция на България, изричана неведнъж. И въпреки това продължават да бъдат приемани за проява на излишна острота и смелост. Отиващият си президент описа визията за мястото на България в Европейския съюз и НАТО, за националния интерес, за предизвикателствата днес и за ценностите, които не бива да изоставяме утре. Това бе политическа реч, а в България такива отдавна не звучат. Предупреждението на Плевнелиев, че „Кремъл се опитва да дестабилизира ЕС“, намери място по-скоро в чуждестранните издания, отколкото в местните.

Речта, за която не бива да се говори

За голяма част от българската публика тази реч просто не се е състояла. Информациите за нея бяха оскъдни, а коментарите - твърде малко, предимно в блогове и социални мрежи. Националните телевизии споменаха в края на емисиите си, че Плевнелиев е говорил нещо в Страсбург. На следващата сутрин студиата се занимаваха с простреляни мутри, няколко лични драми и разсъжденията на последния шеф на Шести отдел на Шесто управление на ДС. Другите редовни коментатори вероятно са в летен отпуск. Активните в социалните мрежи политици от управляващите също не са впечатлени. Един евродепутат се възмути, че президентът говорил на английски език, но съдържанието остава незабелязано. Сякаш тази реч изобщо не е била произнасяна...

А имаше какво да се чуе: “Да не би да сме се запътили към нова конференция в Ялта? Ако Западът допусне това да стане, то това ще бъде исторически срам", каза президентът. И подробно обоснова защо мястото на България е в света, който уважава правилата и принципите, а не там, където действа само правото на силния. Росен Плевнелиев описа как Кремъл се опитва да дестабилизира Европейския съюз, като „инициира обширна пропагандна операция в Европа, която изпраща послания на недоверие, а не на ценности“.

"България е била винаги слаба, когато е била сама. Днес тя е силна в ЕС и в НАТО", каза още Плевнелиев и призова за премахване на визите за гражданите на Украйна, за интеграция на Западните Балкани, за приемане на България в Шенген. Призна, че „днешна Европа поставя повече въпроси, отколкото дава отговори“ и предложи „след като не можем да убедим евроскептиците, трябва да мобилизираме проевропейците“. В България има достатъчно говорители на Кремъл, които са силно изнервени от подобни думи. Има и достатъчно популисти, яхнали антиевропейската реторика, които избягват конкретните разговори и предпочитат лозунгите. Но тоталното политическо и медийно затъмнение след речта на Росен Плевнелиев не може да бъде обяснено само с това. България все пак се управлява от проевропейско правителство. На думи почти всички са евроатлантици. Значи има нещо друго.

Иван Бедров
Иван БедровСнимка: DW/P. Henriksen

"Повече върховенство на закона"

Истината е, че цялото политическо, икономическо и медийно статукво няма полза обществото да чува и да обсъжда подобни политически речи, в които се говори за ценности, за проблеми, за решения и за бъдещето. Такъв разговор в България отдавна не се води. Тук всеки с проблем стига до кабинета на премиера, който потушава пожар след пожар с публични средства, а пък опозицията се кланя пред паметника на комунистическия лидер Тодор Живков. Дългосрочните реформи отдавна не са на дневен ред. Защо им е да обсъждат думите на президента, че „Европа трябва да стане лидер на новата индустриална революция, на пробивните иновации и дигитални технологии". Голяма част от бизнеса е подчинена на раздаваните от правителството публични пари, тях иновации не ги интересуват. Медиите са подчинени на същите тези раздавани от правителството публични пари и на масовата простащина, която най-бързо се преобразува в тираж и рейтинг. Тях разсъждения за бъдещето не ги интересуват. Плячката е тук и сега.

"Повече върховенство на закона. Повече синергия. Повече образование. Повече интеграция", каза Плевнелиев. Онези, които вкупом не посмяха да реформират съдебната система, не обичат темата за върховенството на закона. Та нали пред затворените им очи бе ограбена КТБ. Образование ли? Имаме си една трета слаби оценки на матурите и повече народни танци в програмите. Повече интеграция ли? Тук се борим за повече стени...

Досега президентът беше осмиван. Защото не тропа по масата, защото не раздава порциите и защото наивно си позволява да говори за бъдещето. Речта от Страсбург бе добре обоснована, независимо дали всеки е съгласен с тезите. Но за да се противопостави някой на изказаните позиции, трябва също добре да обоснове становището си. По-лесно е да се направим, че нищо не сме чули.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата