Защо осъдиха имамите от Пазарджик?

През 2012-та година в Пазарджик започна процес срещу 13 имами, обвинени в проповядване на антидемократична идеология. Преди броени дни те бяха осъдени на първа инстанция - единият от тях получи ефективна присъда, двама - условни присъди, а на десетима бяха наложени глоби.

Д-р Антонина Желязкова, директор на Международния център за малцинствата и културните взаимоотношения, се е запознала със свидетелствата и експертизите по делото. Според нея, вместо да разглеждат конкретните обвинения, заседанията на съда в Пазарджик са се превърнали във фарс заради полемиките по чисто теологични въпроси, свързани с ислямската религия. "Смятам, че в съда не бе доказана нито една от обвинителните тези. Така например фактът, че част от имамите са завършили висшето си духовно образование в Саудитска Арабия по никакъв начин не може да инкриминира дейността им като "проводници на радикален ислям". Дори и да са приели убежденията на салафитите, това не превръща обвиняемите в престъпници. Според мен, процесът в Пазарджик беше скалъпен, за да се оправдае акцията на ДАНС по изземване на компютри и литература от джамиите и да се покаже на Европа: видите ли, България се бори срещу заплахите на фундаменталистите", казва експертката.

Обидени ли са българските мюсюлмани?

"Помаците свързват състоялото се съдебно преследване с най-мрачните периоди от т.нар. Възродителен процес. Те са обидени, че най-образованите техни имами бяха обвинени несправедливо", твърди д-р Желязкова. Тя изтъква, че в страната няма условия за придобиването на качествено духовно образование от младежите, решили да се посветят на ислямската вяра. "Висшият ислямски институт се помещава в една "дупка" в покрайнините на София, а властите отказват да отпуснат терен за изграждането на модерно висше училище за ислямски духовници. Нещо повече - дипломите на завършилите в института не се признават от нито един български университет. За да направят магистратура или докторантура по богословие, философия или педагогика, завършилите Висшия ислямски институт задължително трябва да търсят възможности за обучение в чужбина", посочва д-р Желязкова.

Тя подчертава, че българската държава отпуска на ислямското вероизповедание мизерните 300 000 лева годишно, а само минималните нужди за обучение и поддръжка на джамиите са поне 15 милиона лева. "Парите, които ДАНС е открила в колите на имамите, са всъщност даренията на богомолците за джамиите, които мюсюлманите са принудени да събират по най-примитивен начин, за да осигуряват средства на Главното мюфтийство за заплати на ходжите", обяснява д-р Желязкова.

Тя допуска, че религиозни институции в страните с разпространение на фундаментален ислям вероятно търсят канали за насаждане на влияние сред българските мюсюлмани. "Но не си ли режем ние сами клона, на който седим, след като сме създали условия да се правят подобни опити? Впрочем, преди също е имало усилия за насаждане на "чист" ислям сред помаците. Те изповядват една доста различна от арабските страни мохамеданска вяра, която има връзки с християнството и дори с езически вярвания. Но тези опити никога не са успявали", изтъква д-р Желязкова.

Какво се случва в ромските гета

Тя твърди, че най-бедните ромски квартали са единствените места, където крайни ислямистки идеи имат условия за разпространение в България, защото силно маргинализираното население и пълното отсъствие на държавата в гетата създава предпоставки за радикализация под влияние на проповедници. Според нея, неслучайно единствената приемлива присъда от процеса в Пазарджик – ефективното осъждане на имама от ромски произход Ахмед Ахмед, е свързана с негова предишна условна присъда за проповядване на радикални и антидемократични идеи в ромските квартали.

"Той наистина се държи неадекватно в сравнение с имамите помаци", казва д-р Желязкова, която лично познава осъдените и е присъствала на техни проповеди. Нейните наблюдения за дейността на ислямските и особено на протестантските фондации в ромските гета обаче са преобладаващо позитивни. "В ромския квартал на Пазарджик на пръв поглед прецених, че забулените местни жени са жертва на дискриминация, свързана с исляма. Удивих се, когато чрез анкети установихме, че всъщност тези жени са доволни и се гордеят с новото си статукво на споделящи ислямските канони на поведение и облекло. Те ми казаха, че благодарение на спазването на тези канони, мъжете не крадат и не пият. А жените вече не се чувстват като "мръсни циганки"", казва експертката, позовавайки се на своите теренни наблюдения.

Ислямът и демокрацията

Евродепутатът Андрей Ковачев се въздържа от коментар по делото срещу 13-те имами. Той обаче посочва следното: "Демокрацията трябва да бъде защитена! Религията трябва да бъде напълно отделена от държавата и не може да става дума за паралелно съществуване на някакви религиозни съдилища например. Надявам се нашите служби да проверяват всеки сигнал за давление върху момичетата и жените да носят предписано от религиозни норми облекло. Проповядването на омраза и нетолерантност към правата на "другите" е подсъдно!".

Според Андрей Ковачев призивът "Да защитим мюсюлманите!" е изпразнен от съдържание, защото всички религии и хората, които ги изповядват, са равни пред закона. Що се отнася до финансирането на регистрираните в страната вероизповедания, той посочва, че Германия има интересен опит в това отношение. Във Федералната репбулика регистрираните вероизповедания се финансират посредством събирания църковен данък като по този начин отпада нуждата от външно финансиране на религиозните организации.