Защо ножицата се разтвори така широко

Изненадата на тези избори, след като ГЕРБ и БСП запазиха прогнозните си първо и второ място, бяха не толкова резултатите им сами по себе си, колкото ножицата между тях. И си заслужава да обобщим, дори и в режим на следизборен преговор, какво в кампанията я разтвори така широко.

Първо: Прословутата телевизионна реклама на БСП с брадвата и образите на Борисов и Костов. След картата с черепите навремето и след доклада срещу Бонев, който сурваше втория мандат на Стоянов, авторите й трябваше да знаят, че острите негативни послания у нас не печелят гласове. И не защото хората много обичат политиците си и не искат възмездие. А тъкмо защото го искат. Но не на картинка, а в действителност. Черната пропаганда в борбата за власт се преживява като бутафорна подмяна на все чаканата и все неидващата справедливост на тази сцена.

Два тежки гафа по отношение на главните герои

Изключително самонадеяно е да смяташ, че с едно клипче можеш до преобърнеш трайната масова идентификация с Бойко Борисов като с добрия именно на екрана и то телевизионния. Най-задънената улица беше с него да се води имиджова компроматна война. Колкото и безплодно да се оказа, все пак далеч по-големи шансове имаше ровенето в биографията му и замерянето му с факти.

Авторите не усетиха и че демонизирането на Костов, дори само заради психологията на течащото време, е преминало точката на насищане и вече работи в негова полза. При това за тези избори той извърши имиджова реконструкция – излезе от мрачната си властова харизма и се яви усмихнат, отворен, сговорчив. Още един приятел от екрана на възрастните и децата.

Второ: Интернет. В тази кампания той за първи път има чувствително влияние върху вота и то, разбира се, на по-младите. А там за разлика от традиционната медиа, която е балансирана и плъзгава, критическите настроения срещу властта са радикални. Не познават праговете на цензурата и автоцензурата и са изречени с думи, които вдигат адреналина, карат те да действаш. И в случая нямаш много какво друго да направиш, освен да пуснеш бюлетина за бат Бойко.

Изцепка с висока цена

Трето: Изказването на Доган, че той разпределя парите в държавата. То, независимо от конкретните си мотиви и аргументи, изрече на глас общото убеждение, че политиката е най-голямата далавера в същата тази държава. И тройната коалиция чрез най-циничния си говорител фактически си призна, че е затънала до уши в нея. Но докато Доган може да си го позволи, защото неговият вот не се влияе от това какви ги говори или върши, а от дълга и заблудите на кръвта, то партньорите му от БСП и НДСВ трябваше да платят конкретната политическа цена на изцепката. Тя отнесе НДСВ в небитието, а с добре формулирани социологически въпроси сигурно може да се изчисли колко точно гласа е пренесла от Станишев към Борисов.

Четвърто: Счупеният крак на Борисов. И по-точно това, че в решаващата фаза на кампанията той го задържа вкъщи, даде му шанс да говори и да присъства в публичната иконография оттам. Домът е частно пространство, а Бойко Борисов спечели тези избори именно като частен човек или поне и като частен човек. Такъв образ си създаде чрез езика, който използва, чрез реакциите и маниерите си, чрез телесната видимост на присъствието си и пр. даде възможност и на избирателите си да се идентифицират с него като частни хора.

Магията на идентификацията

Всъщност, голямата битка, която вдигна такава мощна електорална подкрепа, беше на частните хора с техните нагласи и очаквания срещу корумпираните публични елити. И най-доброто място като внушение, от което тя можеше да бъде ръководена, бе частният дом на генерала в Банкя. Съчетан с нетипично пестеливите му публични появи преди изборите.

Същият протестен вот се опитват да усвоят и Волен Сидеров, и Яне Янев. Но единият го вкарваше в национализма, а другият в някаква мътна игра със службите и така унищожаваха тъкмо магията на частната съпротива и идентификация. Само Бойко може да играе частен в политиката без да ползва патерици. Въпреки счупения си крак, или може би и благодарение на него.

Пето: Енигматичното поведение на президента през кампанията. Той може би си представя, че така отстрани изглежда като баща на нацията, но всъщност даваше сигнали на червените, че не е задължително да гласуват за Станишев. А например за Бойко. Още повече, че извоюваните от него мажоритарни места почти всичките отидоха при генерала. Така отдавна забелязаното имиджово разминаване между Първанов и Станишев на изборите влезе в икономиката на властта.

Но това дотук са само образи, спонтанно възникнали или професионално изработени. И ефекти в брой гласове от образите. Какво е състоянието на прототипите им и къде и доколко въобще ги има предстои да видим и коментираме.