Защо никой не разбира българските управляващи?

Когато оставаш системно неразбран, или си гений, или най-вероятно имаш сериозни дефекти в аргументацията. Факт е, че българското управление е в позиция на сериозна неразбраност и неразбираемост, в резултат от което през последната година получи поредица от звучни шамари както от масовите протести в страната, така и в официални реакции от чужбина.

Неразбраността, уви, не е плод на управленска гениалност, с каквато премиерът Борисов обича да се хвали. Не е и случайност или злонамерен заговор на международното положение, подучено от Радан Кънев, Цветан Цветанов, братя Бобокови или арменския поп. Причината за неразбирането е неадекватността на отговорите, които нашите управляващи дават на напълно оправдани въпроси към тях.

“Управляващите” в България, нека да е ясно, е амалгама от политически и съдебни органи, които като юмрук защитават високите етажи на властта - основно фигури от ГЕРБ и ДПС. Ето и най-пресните примери за неадекватността на отговорите, които тази политико-съдебна амалгама изфабрикува.

ВСС отговаря на Кьовеши

Ръководителката на Европейската прокуратура Лаура Кьовеши не успя да разбере защо нашият ВСС ѝ е изпратил седем от десетимата кандидати за делегирани европейски прокурори. Седем отхвърлени от десет предложени говори не за случайно промъкване на неподходящ кандидат в иначе адекватно подбрана група, а за сбърканост на цялостния подход. ВСС щеше да постигне по-голяма ефикасност, ако беше подбрал кандидатите с лотария - тогава поне съмненията за предубеденост щяха да отпаднат.

Възраженията на Кьовеши са ясни - тя не вижда какви са качествата на кандидатите, които да оправдават техния избор. Много от тях например нямат опит по сложни дела за еврофондове.

Реакцията на ВСС не само че не е прозрачна, но на практика ще бъде засекретена поради “конфиденциалност на комуникацията”. “Трябва да не коментираме неща, които имат конфиденциален характер. Моментът за цялостен коментар е след финализиране на процедурата”, дава тон за българската реакция главният прокурор Иван Гешев. И донякъде има право, що се отнася до опазване на достойнството на конкретните кандидати. Но ВСС трябва ясно да обясни на обществото - и родното, и европейското, какви са били критериите, по които е направен изборът. И как така представите на европейските прокурори и нашите радикално се разминават по такива важни кадрови въпроси.

Основната роля на ВСС е да кадрува в българската съдебна система. Ако неговото КПД е 30% (трима от десет), какъв ли е резултатът от дейността му в България? Този въпрос също изглежда е конфиденциален.

Управляващите отговарят на Сенатската комисия

Двама високопоставени сенатори - председателят на Комисията по външни работи Боб Менендес (демократ) и най-старшият републиканец в този орган Джим Риш - излязоха с изключително остро, направо сриващо писмо срещу нашите управляващи. В това писмо се казва директно, че в страната има корупция на най-високо ниво, но няма свободни медии и независима съдебна система, които да разобличават и наказват виновните за тези съществени дефекти. В писмото се дава и пълна подкрепа за протестите от миналата година, чиито основни искания бяха оставките на премиера и на главния прокурор.

Сенатската комисия по външни работи е ключов орган, формиращ външната политика на САЩ съвместно с президента и Държавния департамент. Сигнал от такова ниво е абсолютно ясен и еднозначен - още повече, че нито президентът Байдън, нито Държавният департамент са се разграничили от тази позиция в официални съобщения.

На писмото нашите управляващи отговориха така:

• Първо, казаха, че било "лична” позиция, но бързо стана ясно, че това не е вярно. Писмото си е съвсем официално и гордо стоеше на сайта на самата Сенатска комисия - като становище на нейните ръководители;
• Второ, външно министерство обяви, че това не било позицията на САЩ, което също е невярно. И тук въпросът не е дали посолството в София ще качи писмото на сайта или не - самата Сенатска комисия е достатъчно авторитетен орган, чието мнение е показателно за позицията на САЩ. Неслучайно писмото е подписано и от демократ, и от републиканец - за да демонстрира, че това не е партиен въпрос;
• Трето, медиите затънаха в конспирации, според които зад писмото стоят или Цветан Цветанов, или братя Бобокови, които били наели лобистка фирма. Това вече е политически дебилизъм, който не прави разлика между това как сенаторите са разбрали за даден проблем (в което лобисти може и да имат влияние) и защо те са заели съответната позиция и са сложили имената си под нея.

С две думи: отвън ни питат за едно, а ние отговаряме за друго. Същата беше и реакцията към резолюцията на ЕП за корупцията в България от миналата есен. Това, което управляващите измислиха, е, че са жертва на заговор от външни и вътрешни сили. Именно тази формулировка е толкова неадекватна, че прави позицията им напълно неразбираема за нормалните хора във и извън страната.

Главният прокурор отговаря на комисия на ЕП

След споменатата силно критична резолюция на ЕП, евродепутатите отправиха серия от питания към българската прокуратура по повод ключови дела, свързани с политическите скандали от миналата година. Тези въпроси са напълно резонни: записите на премиера автентични ли са; каква е връзката му с къщата в Барселона; шкафчето и парите в него какви са и т.н.

Ето и последните отговори, които питащите получиха от ръководството на нашата прокуратура:

• “Барселонагейт”: По този въпрос няма по-нова информация от дадената на Европарламента през септември 2020. Основното в тази предходна информация беше, че на 22 юли нашата прокуратура е изпратила в Испания името на наблюдаващия прокурор от спецпрокуратурата в София. "Въпреки предоставените данни за контакт и изминалия дълъг период, съдебните власти в Кралство Испания все още не са се свързали с българските власти." Ново развитие няма.
• Снимки и записи от премиерската спалня: Предприети са всички възможни действия, но извършителят не е заловен и затова разследването е спряно. “Прекрасната госпожа” и Мата Хари, която премиерът явно познава, се оказа неуловим фантом.
• Записът с гласа на премиера: На въпрос дали е автентичен (тъй като на него става дума за злоупотреба с власт и натиск над опоненти), отговорът гласи: "Главният прокурор и заместниците му не осъществяват ръководство и надзор по конкретни дела, поради което не бихме могли да ви предоставим исканата от вас информация по въпроси от 2 до 4”.

Какво се разбира от тези отговори? Че прокуратурата си върши съвестно работата? Че е активна в разкриването на истината? Че не се опитва да прикрива неудобни за управляващите неща? Май и тук става дума за някаква “конфиденциалност”.

Българският съд също не разбира българските управляващи

И накрая, за да не остане някой с впечатление, че само чужденци не ни разбират, да разкажем и това: редови български магистрат - административният съдия Антоанета Аргирова - също се оказва изправена пред сериозни херменевтични проблеми при интерпретацията на действията на нашите управляващи. В решение от 8 март тази година по делото за загубените за бюджета милиони от хазартни такси тя заявява, че нормата на Закона за хазарта е прилагана неправилно и от Държавната комисия по хазарта, и от министъра на финансите в продължение на значителен период - повече от пет години. "И двата държавни органа тълкуват и прилагат превратно нормата, като предоставяща избор на хазартния оператор да организира игрите със залагания. (...) Това тълкуване се поддържа включително и в съдебното производство от юрисконсулта на НАП".

В резултат за този 5-годишен период ДКХ е следвало да реализира 75% повече приходи спрямо действително събраните. Предвид периода и размера на непостъпилите в държавния бюджет такси и с оглед на фактите по делото, за съда е необяснимо както бездействието на органа, осъществяващ държавния надзор върху хазарта, така и бездействието на министъра на финансите, към който е била ДКХ, се казва още в решението.

Обяснението на необяснимото, което премиер, министър на финансите и прокуратура дават, е, че Борисов и Горанов не са знаели нищо по въпроса и са били подведени от служители, които са им подчинени.

България е изправена пред избор

В заключение трябва да се каже, че зад тези примери за неразбиране и необяснимост не стоят просто изолирани инциденти. Те са свързани в система, която показва, че действията и аргументацията на управляващите се  разминават сериозно с действителността. От тази гледна точка България е изправена пред избор: да продължи да поддържа илюзии за вътрешна употреба - или все пак да се вгледа в реалността. Колкото и нелицеприятна да е тя.