Защо не постъпим като израелците?

Ако пандемията изобщо ни научи на нещо, то е, че са нужни бързи и решителни действия. Трябва да сме по-бързи от вируса и да взимаме правилните решения още преди следващата епидемична вълна. Правителствата на страните от ЕС често взимаха светкавични решения да затворят цели страни, но сега, когато текат ваксинациите и става дума за постепенното завръщане към нормалния живот, изведнъж станаха необяснимо колебливи. Най-добрият пример за това е мъчителната дискусия по темата "европейски имунизационен паспорт".

Защо не постъпим като израелците, които разрешават на ваксинираните отново да посещават студиата за фитнес или да предприемат туристически пътувания? Вече има първи окуражителни изследвания, според които, ваксините намаляват съществено риска от предаване на инфекцията на други хора. Да, вярно е, че няма стопроцентова сигурност по този въпрос, но нима изобщо е имало такава по време на пандемията? Защо вместо да се осланяме на положителните новини, смазваме крехките кълнове на надеждата с черногледство?

Срещата на ЕС на върха успя да се обедини само по това, че ще продължи да обмисля въвеждането на европейски имунизационен паспорт. Това означава, че ще продължат и безкрайните дускусии по въпроса. Германия и Франция блокират по неразбираеми причини. Видимо уморената канцлерка смята, че първо трябвало да се изчака, докато бъдат ваксинирани страшно много хора. Защо? Не може ли да възстановим старите права на онези, които вече са ваксинирани? Та нали всеки ден в ЕС се имунизират десетки хиляди души.

Този паспорт не вреди на никого

Аргументът, че и ваксинираните можели да заразяват други хора, води в грешна посока. Та нали в израелските студия за фитнес се допускат само ваксинирани хора! Дори и да съществува теоретичната възможност хората там да се заразяват помежду си, ваксината ще ги предпази от ново заболяване. Извън тези "защитени зони" ваксинираните, разбира се, ще трябва и занапред да спазват нормалните предпазни мерки срещу коронавируса. А ако искаме пълна сигурност, би могло от ваксинираните да се изисква и представяне на бърз антигенен тест преди участие в масово мероприятие или преди пътуване. И тъкмо наличието на тези бързи тестове е следващата драма, особено в Германия, където вече цяла година след избухването на пандемията все още не е създадена смислена концепция за ползването на тези тестове.

Но да се върнем към имунизационния паспорт: тъй като изглежда невъзможно 27-те държави от ЕС да се обединят около единна позиция, някои правителствени ръководители - като тези на Гърция, Кипър, Полша, Естония и Австрия, предприемат собствени инициативи и въвеждат национални имунизационни паспорти. Това показва целия провал на Общността и пропуска шансовете да се позаглади влошеният ѝ имидж от бавния ход на имунизациите. Излиза, че ваксинираните израелци ще могат да почиват в Гърция без карантина, докато французи и германци ще трябва да чакат решението на своите мудни правителства.

Колко още ще чакаме?

Чакането обаче е безсмислено. Даже и да е необходимо да се изчакват нови изследвания и още повече ваксинации, подготовките на единен европейски ваксинационен паспорт трябва да започнат още сега, ако дори не е и вече твърде късно за това. Подобни проекти изискват много време в една общност с 27 членки. Нека припомним колко време отне въвеждането на единен електронен формуляр за влизане (PLF), който позволява проследяването на контактите на заразените. Решението за този формуляр беше взето от ЕС през октомври. До момента в пилотния проект участват едва три (!) европейски страни. Останалите трябвало да се преборят първо със съображения относно сигурността на личните данни и да сключат двустранни договори, за да може пилотната платформа някой ден да заработи.

На 12 европейски държави обаче това им се стори твърде глупаво. Те си разработиха собствени формуляри за влизане в страната, които обаче не са съвместими помежду си. "Да живее Европа!", както мило обича да казва Урсула фон дер Лайен в края на речите си. Дори европейската среща на върха да беше взела решение за въвеждане на електронни имунизационни паспорти, практическата реализация на това начинание би отнела доста месеци. А пандемията може и да отзвучи, още преди решаващите фактори в ЕС да успеят да се организират. 

Далеч по-решителни от ЕС са авиокомпаниите. Тяхното международно сдружение смята да предприеме стъпки, така че само ваксинираните да имат право да летят. Другите браншове със сигурност ще ги последват. Техните искания, впрочем, не са нови, нито дискриминиращи, нито пък морално осъдителни. И сега е така, че определени страни по света могат да се посещават само от хора, ваксинирани срещу жълта треска. А онези родители, които искат да запишат детето си на детска градина в Германия, са длъжни да представят документи, че то е ваксинирано срещу морбили. Къде тогава е разликата?